Катерaчен трип Чулия, Испания / Climbing trip, Chulilla, Spain

Чулия - едно безкрайно красиво място с огромен потенциал и едно огромно НО.... 

Чулия е място, на което задължително трябва да отидеш с кола или с някакъв друг вид транспорт, но не и градски, както ние направихме. 

Иначе: Барселона - Валенция влак 

Валенсия - ЛОСА - рейс-един на ден

Лоса - Чулия - случайно ни закараха едни хора, с които едва разбрахме, че са за Чулия, след дълъг дебат на гарата във Валесия, защо не бил дошъл автобусът за Чулия.

По-късно разбрахме, че характерно за Южна Испания е хората да те подмамват, без да искат. Така, дори на информацията на гарата, ни подхлъзнаха да чакаме цял ден автобуса за Чулия, на който видиш ли трябвало да звъннем и да питаме, защо не е дошъл (по думите на шофьора до Лоса) За малко да не се качим в автобуса, който чакахме цял ден. Една печена имигрантка заявич, че живеел в Чулия и ще ни закара срещу 10 евро...по-късно разбрахме, че е на 6км и след известен пазарлък, се съгласи на по-малка сума.

Стигайки в Чулия, отново ни поиска 10 с усмивка на уста, отброихме 8 на стотинки и си ги пусна в портфейла, без да ги преброи. Кой кого ...;-)? 

Няма да разказвам още на колко подобни ситуации се натъкнахме.

Както на много места в Испания, последната част от пътуването е най-трудна. Особено, ако финансите са разпределни точно така, че да можеш по-скоро да катериш ДЪЛГО ВРЕМЕ, а не да пътуваш. 

С пътешествията си мисля, че съм приключила, но те ме преследват неимоверно.

Естествено, причината е финасовата страна, а не съдбовна. 

Дори да имахме възмжност да си вземем кола, то в никакъв случай нямаше да да ни послужи съвсем ефективно.

Защо?

Когато сме на трип, се настаняваме на едно място и от сутрин до вечер се катерим в продължение на 10 дни до 2 - 3 седмици (без пътя). Тогава защо да плащам наем на нещо, което не ползвам.

Един трип винаги преминава в поне 4 дни пъти за отиване и връщане и останалата част за катерене. Понякога не правим подобаващите се почивки, ако дните са много дълги, както е през летния сезон. Почиваме следобедите от 14 -18 часа., когато няма начин да се катер.

Секторите:
Разходките до други сектори поне в Чулия според нас е пълна загуба на време и енергия за човек, отишъл на катерене, тъй като всеки един от тях на разстояние поне 40 минути пеша от другия. Най-близките до селото места за изключително излъскани, много тежки за категориите си, тъй като са ковани като учебни преди повече от 30 г.. Има множество дялани хватки, въпреки че в гидовника (най-новия, март-2018) пише, че са против дълбането на хватки.

Много популярно 7b, на което се катереха местните през уикендите, цялото от долу до горе, е дълбано. Маршрутите  под паркинг 2 са от състезание по скално катерене за Купата на Валенсия от 1996 г. и са изключително трудни за категориите си. 6c с изправяне от блок, при който слагаш пета на нивото на рамото - при ръката, а следващата хватка е на пълния разтег на Крис (с отворен блок на дясна ръка)....хихи. Доста надъхващо, а?! За нас беше. Ние се оказва, че сме свикнали май вече с всякакви изненади по триповете.

Нямахме претенции, все пак искахме да се катерим. Още първите дни, разгледахме всички сеектори, за да разберем как да планираме целия престой.
Разходихме се до така известните  сектори с червата (41- 46), катерихме на път. Минахме през туристическите висящи мостчета, което ни отне половин ден. 1 час от паркомястото (за тези, които са с коли).

Около синьото езеро маршрути или няма, или са виа ферати или проекти.

Много от маршрутите на сектори 2-3 се пресичат един-друг или пък е трудно осигуряването. Отново много стари маршрути.

Секторите с най-много съсредоточени лесни маршрути за първите дни в сянка почти цял ден са на 5 км от Чулия. В гидовника не е обозначено това разстояние.

Като цяло гидовникът има доста неясни обозначения. Подходящ е за хора, които знаят къде отиват и задължително имат GPS.

Картите са приложени на различни страници, а секторите са доста. Понякога липсва връзката от една карта към друга, точно където ти е необходимо, например при преминаване на реката, около която има няколко сектора и пътеките са няколко също.

Разбира се, старанието, вложено от рутсетърите си личи, но си личи и липсата на опит.
Явно е, че има някакво разноборство между Чулийското катерачно общество и останалите райони, тъй като дори в самия предговор, авторът - Pedro Pou - е споменал, че ЗА РАЗЛИКА  от другите катерачни райони, техният имал отлични отношения с местното кметство. Защо беше споменато това....не ни стана ясно..."Ние сме...., а пък вие не сте...." Пиша това, защото на тръгване от Чулия, всъщност разбрахме всичко това защо е, но няма да изпадам в подробности. Качи ни на стоп един страхотен човек.

Наистина много работа е свършена, има много маршрути, но и страшно много скали, които предстои да бъдат наковани в бъдеще. Дано те да бъдат по-лесно достъпни, дано да се наковат по-разнообразни трудности и да се подобри топографията на мястото.

Ако човекостане 2 седмици на такова място, той лесно забелязва тези не малки подробности.

При по-кратък трип, разстоянията и липсата на достаъчно маршрути едва ли ще направи впечатление, защото най-вероятно човек ще отиде на местата от снимките "Chorrerras". 8а-8c и няма да се задълбочава в търене на повече.

Ако обаче имаш на разположение повече от 2 пълни седмици с дневна светлина от 8 до 21:00,  тогава не знам как ще ги използваш ефективно. Всъщност добре, че бяхме без кола в този смисъл.

така и не разбрахме, щом са така добри отношенията на Педро и кместството във Валенсия, защо не са наковани скалните масиви в диапазон от 1 км, а тези на 3км, като има такава възможност. На сектор 1 най-известните няколко 7a-та (по чужди думи:"Тези, за които идват от цяла Испания, за да преминат първото си 7а"), се извисяват самотно, като цялата стена няма да споменавам с какъв мащаб е. А срещуположно - сектор Competition - е целият издълбан.

Катерихме невъзможни 6c, както и 7а+ве с труднoстта на 6c на един сектор.

Скокове по 5c и недостигане до примка не бяхме срещали отдавна също - сектори 11 и Competition (сигурно това е била пасажната примка ;-)

Пещеричката под паркинг 2 (Да не забравя да спомена, че в гидовника паркините са обозначение с числа P1, P2 и т.н, но реално има страшно много други паркинги и не е ясно, кой на кое число отговаря. Дадени са GPS координати, но нито имахме батерии, нито искахме да ползваме постоянно GPS, търсейки сектори).

Сиеста - 14 -18 ч.

Зимата катерачите си пускат тенти, които да ги предпазват от ветровете и живеят тук.

Кожата ли ми е нежна или 5 ден катерене по слопъри и излъскани хватки на маршрути, ковани преди 30 години.

Когато отново не вземеш кола под наем и вървенето няма как да се замести с почивка, катериш най-близките до палатковия лагер маршрути, да. Тогава катериш "тупалки". А дали ни е писнало, няма значение, важното, че и този път изкатерихме и преминахме по ~ 25/30 маршрута на човек, което може само да ни радва.

Видът на скалата, по която катерим, когато попаднем на място, толкова трудно достигнато, няма значение. Факт е, че жълтата скала с отворени мазни джобчета никак не ми е в стила (оказа, че дори извън форма, имам такъв), но се катеря, разбира се. Нали затова сме тук.

Боулдър на въже 8 метра 7а+, на което си разтягам зверски рамото вледствие от неколкократни скокове за слопър, от който трябва да стъпя на стъпка на нивото на кръста си в противоположната посока. Компресия!

Paco El Thor - дали е 7a, няма значение, защото не мислех въобще да пробвам трудни маршрути (за моментната ми форма), но ето, че не успях да се въздържа. Страшно ми хареса този маршрут  и няколко опита "зациклих" на него. По-скоро на самото движение, на което си разтегнах рамото. Горната част я събрах още на първото изкачване.

Това е поредното доказателство за мен, че въпреки, че съм около 11 кг над нормалното си тегло и това, когато катерех 8а.Сега, страдайки на някои 6b-та, силното ми желание и да ... волята ми....ме мобилизарт толкввоа силно, че мога да изкатеря такова нещо.

 

Няма смисъл човек да счита, че може еди какво си или нещо друго да си мисли, че не може. Тези мисли за забранени в катеренето според мен. Не е нужно дори да правиш няколко стотин опита. Всъщност мобилизацията е най-трудното  нещо. Колкото по-бързо, колкото по-рано в опитите си се мобилизираш, толкова по-голям шанс имаш да го минеш скоро. Признавам си, че това е една моя силна страна - мобилизираността в тония момент!

Няма да ми остане любимо място и вероятно няма да се върнем в Чулия, но опитът, който натрупахме и тук, е ценен.

Повече снимки: www.flickr.com/photos/sanilambreva

следва разширение