INVESTIGATION THE INFORMATIVENESS OF TESTS OF SHOULDER GIRDLE MUSCLE STRENGTH IN SPORTS CLIMBING

NATIONAL SPORTS ACADEMY "VASIL LEVSKI" Department "Theory of Sports Training"

_______________________________________ Stanislava Nikolaeva Lambreva INVESTIGATION THE INFORMATIVENESS OF TESTS OF SHOULDER GIRDLE MUSCLE STRENGTH IN SPORTS CLIMBING ABSTRACT of a dissertation work for the award of an educational and scientific degree “Doctor” in the professional field 7.6. Sport, doctoral program “Theory and Methodology of Sport Science Supervisor: Prof. Michail Lubomirov Michailov, Dc.s. Official supervisors: Prof. Daniela Stanimirova Dasheva, Dc.s. Assoc. Prof. Aleksander Angelov Tsvetkov, Ph.D. SOFIA, 2024 The dissertation has been discussed and is aimed at an official defense by the Department of Theory of Sport Training. It is laid out on 152 standard pages. Includes 52 tables and 47 figures. 104 bibliographic sources were used, of which 22 are in Cyrillic, 81 are in Latin, and one is on a website. The numbering of the tables and figures in the abstract matches that of the dissertation. The public defense of the dissertation will take place on September 20, 2024, at 13 a.m. in the A2 Hall of the National Sports Academy "Vassil Levski" (Studentski Grad, Sofia) at a meeting of a specialized scientific jury. The materials for the defense of the dissertation are available in the library of the National Sports Academy. 2 INTRODUCTION Climbing is a method of moving a person on a slab or vertical, steep, or overhanging terrain. It involves the upper limbs, which distinguishes it from the ascent, which is being done only with the support of the legs. In other words, the climber used its entire body. Motor activity is the result of simultaneous and successive contractions of the muscles of the upper and lower limbs that move the body along the rock (or climbing wall); thus, the climber overcomes its own weight. The muscle group that plays the largest part in the activity is the muscle group of the finger flexors. Among others, taking a part are the elbow flexors and the trunk, whose strength and endurance are less studied. The muscles of the arms, as well as the trunk flexors, as part of the climber's upper body that he uses during climbing, overcoming gravitational forces, play a significant role in sporting achievements. The practice shows that, in his aim to climb a certain route while solving the complexity of the relief and most often the reverse slope of the surface, the climber intensively uses the shoulder girdle and center of gravity, constantly moving the body in a direction to the wall to overcome the gravitational forces. The climber intensively uses the trunk musculature, flexors in the elbow joint, and musculature of the shoulder girdle. Among the motor abilities that are conditioning factors of achievement in sports climbing are the muscle group of the flexor of the forearm and secondarily, of the flexors of the shoulder girdle. There is a wealth of research evidence on the factors of high sports performance in sports climbing, which can accurately determine the morph anthropometric and motor characteristics of sports climbers. It can be assumed that elite sports climbers have a low percentage of subcutaneous fat, a high degree of maximum strength of the muscles of the upper limbs and upper body, weight-related, highly dynamic and isometric strength endurance, positive monkey index, high level of specific aerobic and anaerobic capabilities, flexibility in the hip joints (Baláš et al. 2014; Grant et al. 1996, Michailov et al. 2009; Philippe et al. 2012; Vigouroux and Quaine, 2006; Fryer et al. 2015; Grant et al. 1996; Mermier et al. 2000; Draper et al. 2008; Mihailov 2006, 2014; Mihailov et al. 2011). Researches indicates that the four main qualities of high performance in sports climbing are: 1). grip strength (measured by means of a standard manual dynamometer) (Berrostegieta L., 2006; Laffaye G, 2014; López-Rivera E., 2014; Michailov ML, 2014), followed by 2). the maximum specific strength of the flexors of forearm (Grant S, 3 2001, Grant S et al, 1996, Laffae G, 2014, Schweizer A. , 2001 Watts P.B. (2004), Watts, 1996, Michailov M., 2006, Laffaye G, 2014, Lopez-Rivera E., et al, 2012, Macdonald JH. , 2011; Michailov ML, 2014); 3.) Shoulder girdle durability, measured by bent arm hang (Baláš J., 2012, Grant, S, 2001, nt S, 2001, Mermier C, J, 2000, Mermier C, 1997, Michailov, ML, 1997, Wall, SB, 2004, Watts, 2004, Watts PB, 2008, Watts PB, 1996); 4) explosive power of the upper limbs (Berrostegieta, 2006; Laffaye, 2014; Michailov, 2014); and 5.) Body mass (Giles LV, 2006, Mermier C, 2000): Activities involving overcoming through body mass of gravitational forces, excess weight, have a negative impact. Mandatory condition for the achievement of high sports level is the low percentage of subcutaneous fat and balanced muscle mass; 6.) endurance of flexors of the body (Laffaye G, 2014, Muehlbauer T, 2012) – not yet established relationship between the endurance of this muscle group and sporting achievement; 7.) maximal flexor strength of the trunk - the maximum strength of the flexors of the trunk is also an important factor of sports achievement; 8.) flexibility of hip joints (Grant 2001; Mermier 1997; Michailov 2006; Michailov 2014). The described factors in climbing are not quite clear in science. Found that the achievement in this sport depends on a complex of factors that change in depending on the conditions. A number of authors confirm the fact that climbers opportunities also depend on the strength qualities of the musculature the shoulder girdle (Baláš et al. 2012; Berrostegieta 2006; Draper at al. 2011; Grant at al. 1996; Kodejska, Baláš, 2016; Laffaye at al. 014; Michailov at al. 2017; Wall et al. 2004). It is said that the maximum number of recruitments (Baláš et al. 2012), the duration of the hang with bent arms (Grant S, 2001, Grant S, 2008, Mermier C, 2000) and one-arm pullup strength (Wall, CB, 2004) correlate with sporting achievement and climbing skills. A characteristic feature of motor activity in climbing is, that climbers are subjected to continuous physical tension, as during climbing alternate isometrics intermittent contractions with dynamic movements and short rest intervals that cause a reduced supply of oxygen in the muscles. Hence, the type of endurance that is shown an important factor after maximum finger strength in sports, is strength endurance. With input intensity between 40% - 100% of maximal voluntary contraction has been found in climbers last longer than non-climbers and therefore they cope better with specific rhythmic contractions long time. They also show longer voltage retention to exhaustion (Baláš et al. 2012, Vigouroux, Quaine 2006; Philippe et al. al. 2012; Michailov 2005; MacLeod et al. 2007; Michailov 2014; Philippe et al. 2012; Vigouroux, Quaine 2006; Fryer et al. 2015). Other features of motor activity on which it depends the sporting achievement in climbing 4 are the explosive power of the above limbs or more specifically the force gradient of the flexors of fingers (Berrostegieta J I., 2015, Koestermeyer G., 2000, Michailov, 2014) - the specific explosive force of the flexors of the upper limb (Berrostegieta J I. , 2015, Laffaye G, 2014, Michailov, 2014), 4 the durability of the shoulder girdle (Baláš J. 2012, Grant S, 1996, Macdonald JH., 2011; Michailov, 2014), the power endurance of spinal flexors (Muehlbauer T at al, 2012), flexibility (generally in the hip joints (Michailov, 2006; Michailov et al. 2009; Baláš et al. 2009, Michailov 2006, Michailov, 2014). Interesting is the fact that climbers' strength, measured with a hand-held dynamometer, not particularly large compared to the general population. Relative force measured by hand dynamometer and the specific force of however, the fingers have significantly higher values and are hallmarks mainly of the elite climber. To achieve a high level in sport climbing is required great strength of the finger flexors and of the muscles of the shoulder girdle, great mobility in the hip joint - significantly higher levels for elite climbers compared to amateurs and control groups. The strength and endurance of finger flexors in a specific grip determine in a large degree of sporting achievement. The relative strength of the fingers determines sports performance between 50% and 60%, and strength durability measured by dynamometric tests at one and the same relative intensity expressed as a percentage of the maximum voluntary contraction, determines the sports achievement 30% (at intermittent tests), 48% (at intermittent tests) or about 70% (at edge hangs due to that the result in this test depends not only on endurance, but also on power) (Michailov 2022). The strength of the musculature of shoulder girdle is also one of the highly significant factors for predicting excellent sports performance among climbers. Also thus, elite climbers have greater shoulder endurance belt (r2 = 0.49) (Baláš et al. 2012). They have more durability of the upper part of the body (measured during the ”bent arm hang” and pull-up) and specific finger strength compared to recreational climbers. Muscular endurance of the shoulder girth, measured at the height of the bent arms, was a quality shown in the study by Draper et al. (2021). In 2011, the same author verifies the validity of the explosive power test (Power slap) that it is with excellent reliability. It only makes it clear that hang time is more important than the number of pullups. Another study by Wall et al. (2004) found that relative and maximum shoulder girdle strength correlates with climbing performance in female climbers. It is also known that sport climbing requires a high level of endurance of the flexor muscles in the elbow joint during high-intensity muscle contractions, but increasing it excessively will most likely not lead to a significant improvement in the level of climbing (Michailov et al. 2017). 5 More specifically, climbers differ significantly from non- climbing populations on the relative force pulse at a relative intensity of 70% and 50% MVC with isolated involvement of the flexors in the elbow joint). Based on the available data, it can be assumed that the maximum strength and muscular endurance of the musculature of the shoulder girdle and finger flexors have similar importance for achievement in sport climbing, as maximum strength is the dominant factor. The explosive power of the musculature of the upper body part is a factor in climbing achievement, but it is more important in bouldering than in sports climbing (discipline difficulty). The power generated during dynamic pull-ups seems to depend more on the maximum strength potential of climbers than their explosiveness (their ability to quickly activate more muscle fibers to develop strength at a high rate). There is not much research related to the importance of the musculature of the shoulder girdle and armpits for climbing performance, as well as the reliability and validity of the tests for their measurement and evaluation. Muscle strength and endurance of the musculature of the shoulder girdle should be studied both through the traditionally used exercise-pull-up with or without weights, as well as through a lock-off test. To establish the level of explosive power of that muscle group, it is appropriate to use power slap and speed pull-up tests. Additional evidence is needed to clarify how credible these claims are and how much they are informative. The literature devoted to climbing as a motor activity has a minimal amount of standardized tests that would be suitable for this specific activity, and most studies address some specific aspects of climbing or are performed without the presence of specialized equipment. The main part of the content of this dissertation is the results of the studies conducted to establish the informativeness of the previously existing and newly introduced ones by us tests to evaluate the strength qualities and durability of flexor muscles in the elbow joint and shoulder girdle in athletes. Participants performed a series of tests on the maximal and explosive strength of the upper limbs, as well as for strength endurance when counteracting their own weight or at the same relative intensity set as a percentage of the maximum force. It is established and verified that the relevant tests are sufficiently reliable and valid, as is the strength of their dependence on sports achievement, as well as the degree to which the parametersthat these tests measure are suitable for application in this sport. 6 1. WORKING HYPOTHESIS The above justifies the necessity of conducting the present study and defines its working hypothesis: We hypothesize that the lock- off, power slap, and speed pull-up tests are reliable, valid, and suitable for use in sport climbing as a prerequisite for their application in the practice of training process control in sport climbing. 2. OBJECTIVES, TASKS AND METHODOLOGY OF THE RESEARCH 2.1. OBJECTIVE OF THE RESEARCH The purpose of the study is to improve the control of the training process in sport climbing by establishing the reliability and validity of tests for measuring muscle strength and endurance of the shoulder girdle. 2.2. TASKS OF THE RESEARCH 1) To characterize sport climbing as a specific motor activity and to present the main factors of sports achievement in this sport. 2) To systematize data from scientific publications on muscle strength and endurance as main factors in sport climbing, as well as on the tests used to measure and evaluate them. 3) To investigate the reliability of mechanical parameters reported using three strength tests and a dynamometer specialized for climbers. 4) To provide evidence of criterion validity related to the extent to which various tests and their parameters determine athletic performance. 5) To provide construct validity data related to which given parameter informs about which latent trait, as well as congruence and interchangeability of cognates. 6) To develop regression models for evaluating the results of the studied tests. 2.3. OBJECT AND SUBJECT OF THE RESEARCH 2.3.1 Object of Research The object of research is muscle strength and endurance in sport climbing as the main factors of sports achievement. 7 2.3.2. Subject of research The subject of research is the informativeness of tests for maximal strength, explosive strength, and muscular endurance of the musculature of the arms and shoulder girdle, as well as the importance of these qualities for achievement in sport climbing. 2.4. METHODOLOGY 2.4.1 Participants The study involved 15 climbers with Redpoint levels from 7a to 9a, an average 7b+, and bouldering (from 6c to 8c+, an average 7c+). Sports achievements are reported in a category of difficulty according to the French scale. To enable their statistical processing and the determination of the climbers' qualifications, the metric scale of the International Rock Climbing Research Association (IRCRA), developed by Draper et al., was used. (2015), according to which climbers can be classified by sport performance as "beginner," "intermediate," "advanced," "elite" and "world class". 2.4.2. A research approach to the problem The present work includes the theoretical and experimental research necessary for a large part of scientific developments. 2.4.3. Research methods Study of information sources The dissertation contains 151 pages, 25 figures, 18 tables, and 103 references, of which 22 are in Cyrillic, 81 are in English, and one is a website reference. Information available in scientific publications is related to the nature of the load and the physiological reactions during climbing, as well as the requirements determined by them for the physical capabilities of sports climbers. The experiment of the present work is controlled research of a finding nature, in which all the tests used are performed once. To establish the reliability of the tests, some of them are duplicated or repeated (retests). The study conditions were modeled to determine the strength and endurance status of the elbow flexor muscles of the study participants. The data also serve to establish the importance of the studied motor qualities in sport climbing, as well as to determine the reliability and 8 validity of various types of tests and the mechanical indicators registered through them and through modern equipment, serving to evaluate and conduct an in-depth analysis of the condition of the climbers. For this purpose, the research participants performed a total of nine tests. Four of the tests measure maximal strength (three for the shoulder girdle and one for the finger flexors); three of the tests are for muscular endurance (two for the shoulder girdle and one for the finger flexors) and the remaining two tests are for explosive strength of the upper limbs. Most tests were performed on a specific dynamometer (Climbro, Sofia, Bulgaria). Therefore, through each test, several mechanical parameters were registered, as well as a number of derivative indicators were calculated. The total number of indicators registered with these tests is over 60. Mathematical and statistical methods part of the data collected through the research represents force characteristics directly registered by the researcher or automatically calculated by the software of the measuring equipment. This applies to maximal strength and muscular endurance tests. The data collected through the explosive force tests represent force discretes over time. Therefore, they are subjected to extensive initial mathematical processing in order to calculate mechanical parameters that serve to determine the achievements in these tests. We have established the reliability and validity of the tests, and objectivity, as another criterion of informativeness, was not investigated since an instrument was used and thus the intervention of the researcher was minimized. As standardity is also an important criterion for informativeness, the uniformity of conditions during tests is ensured. They are performed in laboratory conditions, and their performance is controlled according to the requirements described in the corresponding chapter (Brogli, Ya., 1979). 2.4.4. Methodology The experimental work to achieve the aim and tasks of the present work includes a number of measurements in which specialized equipment is used to register mechanical parameters. The basic anthropometric characteristics of the examined persons are measured, and their sports achievements, age, and sports experience are recorded. Hardware for most tests, specialized equipment called "Climbro" was used—a combination of built-in force measuring sensors with a sampling frequency of 100 Hz and a mobile application. The mobile application provides instructions and real-time feedback 9 on the magnitude of applied force, timing of muscle contractions, and relaxation phases. Procedures and tests Study participants complete the following tests: 1. Test for specific maximum strength of the finger flexors; 2. Specific test for maximal strength with one arm (with 90o flexion of the elbow joint) - "Lock-off"; 3. Maximum strength test by two-arm pull-up with maximum weight; 4. One-arm maximum strength test with minimal counterweight; 5. Specific test for muscle endurance of the finger flexors; 6. Lock-off test for muscle endurance of the flexor muscles of the shoulder girdle; 7. Bent arm hang; 8. Test “Power Slap"; 9. Explosive Strength Test; 3. RESULTS AND ANALYSIS 3.1. RELIABILITY OF THE PARAMETERS FROM THE DYNAMOMETRICAL TESTS RESULTS The extent to which the quantitative test results reflect the actual state of the measured traits is demonstrated by several reliability statistics in Table 11 of the dissertation. There were no significant differences between any of the parameters measured at the test and retest. Reliability was assessed as excellent at ICC > 0.9, good at ICC between 0.75 and 0.9, moderate at ICC between 0.5 and 0.75, and low at ICC < 0.5. According to these criteria, the maximum strength of the finger flexors and of the shoulder girdle musculature is a parameter with excellent reliability (Table 11). Other tests for which there is evidence of reliability are the explosive power slap and fast pullup tests. The parameters with excellent and good reliability in the power slap test are the distance reached (the standard error of the measurement is only 1.8 cm), the average force, and the time of the test. The remaining parameters are of moderate reliability. These are peak strength and rate of strength development metrics. The parameters with excellent and good reliability in the fast pull-up test are the peak and average force, as well as the theoretically established test time (standard error of measurement = 0.03 s). Of moderate reliability are the test time and rate of force development at Fpeak and 95% Fpeak. The remaining indicators of rate of force development have low reliability. Analysis of the obtained results The analysis of the reliability of the tests and their parameters shows that 10 the maximum strength tests reflect the actual state of this quality, both in terms of the flexor muscles of the fingers and the musculature of the shoulder girdle. The high reliability of the finger flexor strength test used in a specific grip has already been established by previous research (Baláš et al., 2015; Michailov et al., 2018). However, for the lock- off test, these are the second reliability reports, after the published results on this problem by Michailov and Baláš (2023). It appears that it can also be reasonably applied due to the excellent ICC values (0.947). The present study reports for the first time the reliability of the rapid pull-up-up test. The high levels of reliability of maximal and average strength achieved in this test, as well as its performance time, confirm its utility. However, it should be considered that the theoretically calculated test time is reproduced by the climbers to a greater extent than the time to the beginning of the relief phase, which is observed at the end of the recruitment. It is likely that climbers are not adapted to develop much force per unit time at the beginning of the recruitment and therefore cannot reproduce average or below-average values of their force for a short time (e.g., 100 or 200 ms). The same is suggested by the lower levels of reliability of the indicators of the rate of force development compared to the other parameters in the power slap test. The rate of force development is an indicator of explosiveness, on which the speed of muscle contraction depends. However, it is known that the height of the rebound is mostly determined by the impulse of the force (McBride et al. 2010) and not by the explosiveness of the effort. The same height and impulses can be achieved with both shorter and more explosive efforts and less explosive but relatively longer efforts (for this reason, the average force will be greater in the shorter efforts and vice versa). This is evidenced by the very high reliability (in second place after the achieved distance) of the mean force (ICC = 0.864). 3.2. VALIDITY OF APPLIED TESTS AND THEIR PARAMETERS. In order to use the investigated tests and their parameters in sports practice, it is necessary that they are valid. Their validity was tested in two ways in the present study. On the one hand, their criterion validity was established by calculating the correlation coefficients between the measured parameters and sports achievements. Thus, it is determined to what extent the information they carry is related to abilities that are achievement factors in sport climbing. The second type of validity is established by determining the correspondence between different parameters and tests. 3.2.1. Relationships between sports achievements and results in motor tests RESULTS There are many statistically significant correlations (p < 0.05) between the results of the strength and muscular endurance tests and sports achievements in Red-point and On-sight styles in sport climbing (lead) and bouldering (table 14 The presence of significant dependencies between the studied parameters and sports achievements testifies to the fact that the tests are criterion-valid and suitable for the control of the training process in sport climbing. The established correlation coefficients between athletic performance and strength characteristics of the explosive strength tests are new data since the researchers who applied these tests did not have specialized dynamometers to measure the force applied during the pull-up on the supports of the hands. The power parameters, times, and powers reported with the power slap test are valid in terms of sport climbing performance. It should be noted, however, that the primary outcome of this test was distance traveled, which correlated significantly only with the participants' bouldering performance. This should mean that explosive pull-ups to reach distant holds are more important for the boulderer than for sport climbing, advanced climbers. Again, the rapid pullup test is more useful for boulderers. Correlation analysis shows that the shorter the time the climber is recruited, the more difficult boulder it is to pass. The lack of significant correlations between sports performance and the other parameters of this test is probably due to the incomplete realization of both the maximum force potential and the rate of force development. This assumption finds logic in the fact that the work done per unit of time, i.e., power, is a function of the force generated and the rate of muscle contraction, which in turn is determined by the rate of force development. It is logical to consider that since the task in the "rapid pullup" test is for the climber to pull up in the shortest possible time, the speed of muscle contraction and, accordingly, the rate of force development are more important for the test result than the maximum power potential. In the "quick pull-up" test, the displacement is limited by the length of the upper limb, and after the pull-up, the inertial force created is not used for further movement, as during climbing or in the power slap test. In the power slap test, the participants realized to a greater extent their maximum force potential and the ability to rapidly activate muscle fibers. But the manifestation of maximal strength potential in the rapid pull-up test is limited by the weight of the climbers. This is another possible reason for the inability to reach maximum strength potential during the fast-pull. Conclusion: Gripspecific finger flexor and shoulder girdle strength, as measured by the lock- off test, are equally important for climbing success. In contrast to the study by Ozimek et al. (2016), the only one where we found foreign data on the two-arm pull-up test with weights, in the present study a high strength of dependence was found between the relative strength recorded in this test and sports performance (R reaches 0.843). In the shoulder-girdle muscle endurance lock-off test, the fact that relative force momentum correlates strongly and reliably with athletic performance is novel. Until now, it was only known that climbers differed significantly (p < 16 0.05) from non- climbing populations. There are many results of muscle endurance tests of the finger flexors at intensities set as a percentage of maximal voluntary contraction. However, the majority of these related to tests performed at an intensity of 60% MVC or lower (Baláš et al. 2016, Fryer et al. 2015, Michailov et al. 2018). The present study shows that the handstand test largely determines athletic performance (49%), as previously reported (Baláš et al. 2012). 3.2.2. Correspondence between different parameters and motor tests Results The degree to which one parameter determines another parameter or the result of a given test corresponds to another test provides information about the construct validity of the measured traits. I.e., the extent to which a given test or parameter conveys information about a particular latent trait, as well as the extent to which one test can substitute for another. This chapter reports on the construct validity of the distance achieved in the power slap test, the force impulse in the same test, the power and force gradients in the two explosive force tests (power slap and rapid draw), and the results of the maximal strength tests. Correspondence between the lock-off test and two-handed pull-up' The maximum force in the lock-off test was 363 N lower than the maximum force in the two-arm pull-up (Table 17, Fig. 13). This difference is statistically significant (p < 0.001), and the lower and upper limits of agreement are distant, but the relatively low standard error of estimate (SEM = 53 N) and high intraclass correlation (ICC = 0.781) indicate good agreement between the two tests. In addition, the regression model in which maximal two- arm pull-up force (Fmax-pull-up-2arm) was the dependent variable and maximal lock-off test force (Fmax—lock-off) was adequate. R = 0.879, R2 = 0.754, F = 40.909, p < 0.001. The equation expressing the dependence has the following form: Fmax-pull-up-2arm (N) = 23.707 + 1.446 * Fmax—lock-off (N) The maximum force in the lock-off test was 195 N higher than the maximum force in the one-arm pull-up (Table 5, Fig. 2). This difference is statistically significant (p < 0.001), and the lower and upper limits of agreement are distant, but the relatively low standard error of estimate (SEM = 42 N) and high intraclass correlation (ICC = 0.810) indicate good agreement between the two tests. As in the above case, a regression model in which maximal one-arm pull-up force (Fmax-pull-1arm) was the dependent variable and Fmax- lock-off was the independent variable was adequate. R = 0.833, R2 = 0.671, F = 29.507, p < 0.001. The equation expressing the dependence has the following form: Fmax-pull-up-1arm (N) = - 244.559 + 1.066*Fmax—lock-off (N) Correspondence between maximum pull-up force and average force in explosive tests Multiple stepwise regression analyses showed that there was also a relationship between Fmax-pull-up-2-hands and mean net force from the power slap test (Favg-net-PS) and the fast pull-up test. A regression model in which Fmax-recruitment- 2hands is the dependent variable and Favg-net-PS is the independent variable is adequate. R = 0.925, R2 = 0.842, F = 59.608, p < 0.001. The equation expressing the dependence has the following form: Fmax-pull-up-2hands = 781.839 + 2.086* Favg-net-power-slap The regression model in which Fmax-recruitment-2hands is the dependent variable and Favgnet-BN is the independent variable is adequate, but unlike the above model, in this model the coefficient of determination (R2) is not high. R = 0.744, R2 = 0.479, F = 7.430, p < 0.034. The equation expressing the dependence has the following form: Fmax-pull-up2hands = 436.839 + 4.695* Favg-net-BN The data from the regression and correlation analyses indicate that the studied tests and their parameters are construct-valid. These data, as well as the information related to the reliability of the parameters and their relationship with sports achievements, also confirm the working hypothesis. The lock-off 19 maximal strength test, in which a dynamometer is loaded by an isometric effort, pulling a handle while the shoulder and elbow are in 90° of flexion, is informative. It is both reliable and valid with respect to the sport's climbing performance (criterion validity) and the trait it is designed to measure (construct validity). Evidence of its reliability and criterion validity is provided in Chapters 3.2. and 3.3.1. Evidence of its construct validity is its agreement with the results of one- and two-hand recruitment, as well as the adequacy of regression models that allow the results to be predicted based on the maximum force in the lock-offtest (Tables 4 and 5, Fig. 1 and 2). This type of prediction is extremely convenient for sports practice due to the laboriousness of tests requiring weight lifting. The lock- offtest is performed in a few seconds, and the weight lifting can last over half an hour until maximum strength is established. This leads to exhaustion. Explosive strength tests are also reliable. This is confirmed by the values of the statistical indicators presented in Chapter 3.2. It is clear from this chapter that some of their parameters are structurally valid for the maximum strength potential, and another part is for the explosive power of the climbers. The parameter of this test that most strongly determines the distance reached is the force impulse, which in the present study is determined to the greatest extent by the maximal force potential and to a lesser extent by the explosive capabilities. Maximum force potential appears to determine power to a greater extent than explosive capabilities, as measured by the gradients of the same test. However, the power achieved in the "rapid pull- up" test depends most on the explosive capabilities. The data from the present study suggest that "cleaner" indicators of explosiveness are the force gradients from the "rapid pull-up" test rather than the "power slap" test. In addition, it appears that the average net force from the power slap test is more informative about maximal force capabilities than the average net force from the fast pull-up test. All of this indicates that it is most plausible to believe that during dynamic movements to reach distant grips, climbers move their bodies and generate power primarily at the expense of maximal force potential rather than rate of force development. This conclusion may not be limited to "advanced" level climbers and is consistent with the opinion of Michailov & Baláš (2023). They hypothesize that the mentioned mode of power generation is due to the lack of need for climbers to activate a large number of motor units already in the early phase of muscle contraction during a pull- up. Niegl & Fuss (2010) found that as climbers jump with two hands in the air to grab a long grip, they need to raise their center of gravity about 10 cm higher so as to avoid large peak reaction forces of the support and to provide more time to "master" the grip, i.e., to counteract the momentum of the falling 20 body. From chapter 3.3.1, it became clear that power and other parameters from the power slap test, carrying mixed information, correlated strongly with athletic performance. This shows that this test is valid with respect to the specificity of the load in climbing. 3.3. EVALUATION OF MOTOR TEST RESULTS Statistical indicators of reliability and validity testify that the studied tests are informative and suitable for application to climbers. However, the results of these tests would be more useful for the optimization of the training process in sport climbing if they were evaluated. In this way, it will be possible to get an idea of how satisfactory the personal achievements of individual climbers are in the specific tests. Unlike primary test scores, score points allow comparison of the status of traits that are measured using different units of measurement. This makes it possible to establish the profile of the climber, i.e., to reveal possible strengths and weaknesses, which will show how balanced the climber's preparation is. This chapter presents equations to convert test parameters that correlate strongly with athletic performance into regression estimates. The estimates are called regression because their determination is based on regression analysis. Thanks to it, the strength and form of the relationship between a given test result (dependent variable) and sports performance in the red-point or boulder style (independent variables) were determined, as well as the values of the parameters of the equations used for evaluation. In practice, it happens as the test results are converted into a category of difficulty. These kinds of points are a prediction of sports performance and show what the climber's potential is. I.e., what category of difficulty the climber is likely to overcome based on the current level of the measured latent trait. Below are equations for est

Част от изследването на тема: "Изследване информативността на тестове за сила на мускулатурата на раменния пояс в спортното катерене"

СЪДЪРЖАНИЕ 

 4 1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПОРТНОТО КАТЕРЕНЕ 7 1.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА 7 1.1.1. Видове и стилове в скалното катерене 8 1.2. СЪЩНОСТ НА НАТОВАРВАНЕТО В СПОРТНОТО КАТЕРЕНЕ 18 1.2.1. Същност на натоварването в спортното катерене – общa характеристика 1.2.2. Характеристика на натоварването в спортното катерене 1.2.3. Физиологични особености на двигателната дейност 1.3. МОРФО-АНТРОПОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ДВИГАТЕЛНИ КАЧЕСТВА В СПОРТНОТО КАТЕРЕНЕ 32 1.3.1. Морфо - антропометричнии хактеристики на катерачите 1.3.2. Обща характеристика на двигателните качества 1.3.3. Двигателни качества като фактори, обуславящи постижението в спортното постижение 1.4. МУСКУЛНА СИЛА И ИЗДРЪЖЛИВОСТ В СОРТНОТО КАТЕРЕНЕ 40 1.4.1. Особености, определящи спецификата на силата и издръжливостта в спортното катерене 1.4.2. Значение на силата и издръжливостта на сгъвачите на пръстите 1.4.3. Значение на силата и издръжливостта на сгъвачите в лакътна става и мускулатурата на раменния пояс 1.5. КОНТРОЛ НА СПЕЦИФИЧНАТА РАБОТОПОСПОБНОСТ В СПОРТНОТО КАТЕРЕНЕ 48 2 1.5.1. Контрол на тренировъчния процес в спорта 1.5.2. Контрол на специфичната работоспособност в спортното катерене 1.6.ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА И РАБОТНА ХИПОТЕЗА 62 1.6.1. Постановка на проблема 62 1.6.2. Работна хипотеза 64 2. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 65 2.1. ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 65 2.2. ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ 65 2.3. ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 65 2.3.1. Обект на изследване 2.3.2. Предмет на изследване 2.4. МЕТОДИКА 65 2.4.1. Участници 66 2.4.2. Изследователски подход към проблема 67 2.4.3. Методи на изследване 68 2.4.4. Методология 71 3. РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ 89 3.1. ВАРИАЦИОНЕН АНАЛИЗ 89 3.1.1 Средно равнище на измерените резултати 89 3.1.2. Нормалност на разпределението на измерените резултати 99 3 3.2. НАДЕЖДНОСТ НА ПАРАМЕТРИТЕ ОТ ДИНАМОМЕТРИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ 103 3.3. ВАЛИДНОСТ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ТЕСТОВЕ И ТЕХНИТЕ ПАРАМЕТРИ 108 3.3.1. Зависимости между спортните постижения и резултатите в двигателните тестове 3.3.2. Съответствие между различните параметри и двигателни тестове 3.4. ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДВИГАТЕЛНИТЕ ТЕСТОВЕ 127 3.4.1. Оценка на резултатите от тестовете за максимална сила и издръжливост 3.4.2. Оценка на резултатите от тестовете за взривна сила 4. ИЗВОДИ, ПРЕПОРЪКИ И ПРИНОСИ 137 4.1. ИЗВОДИ 137 4.2. ПРЕПОРЪКИ 139 4.3. ПРИНОСИ 140 ЛИТЕРАТУРА 142

РЕЗЮМЕ

(корекции от официалния вариант, таблици и фигури може да бъдат открити в исертационния труд в библиотеката на НСА или в Народната библиотека)

 ВЪВЕДЕНИЕ Катеренето е начин на придвижване на човека по полегнал, отвесен или надвесен терен. В него участват горните крайници, което го различава от изкачването, което се извършва само с помощта на краката. С други думи, катерачът използва целия двигателен апарат. Двигателната дейност е резултат от едновременни и последователни съкращения на мускулите на горните и долните крайници, които придвижват тялото по скалата (или изкуствена структура), като по този начин катерачът преодолява собственото си тегло. Мускулната група, която взема най-активно участие в дейността е мускулната група на сгъвачите на пръстите. Сред останалите, взимащи голямо участие, са сгъвачите на лакътна става и на туловището, чиито сила и издръжливост са по-слабо проучени. Мускулатурата на мишницата, както и на сгъвачите на туловището, като част от горната част на тялото на катерача с помощта на която той се изкачва, преодолявайки гравитационните сили, оказват огромна роля в спортните постижения. Опитът показва, че в стремежа си да изкатери определен маршрут, докато разрешава сложността на релефа и най-често обратния наклон на повърхността, катерачът интензивно използва раменния пояс и центъра на тежестта си, като постоянно приближава тялото в посока към стената, за да преодолее гравитационните сили. В това си усилие, той интензивно използва мускулатура на туловището, сгъвачите в лакътната става и мускулатурата на раменния пояс. Сред двигателни качества, които са фактори, обуславящи постижението в спортното катерене са мускулната група на сгъвачит на предмишницата и на второ място на сгъвачите на раменния пояс. Съществуват множество данни от научни изследвания до този момент, чрез които могат да се определят точно характерните морфо-антрпометрични и двигателни особености на спортния катерач във връзка с прогнозиране на високото спортно постижение и катерачни умения. Може да се предположи, че елитният спортен катерач притежава: не много висока фигура, нисък процент подкожни мазнини, висока степен на максимална сила на мускулите на горните крайници и в горната част на тялото, отнесена към теглото, висока степен на динамична и изометрична силова издръжливост, положителен маймунски индекс, високо ниво на специфични аеробни и анаеробни възможности, гъвкавост в тазобедрените стави (Baláš et al. 2014; Grant et al. 1996; Michailov et al. 2009; Philippe et al. 2012, Vigouroux, Quaine 2006; Fryer et al. 2015; Grant et al. 1996; Mermier et al. 2000; Draper et al.2008; Михайлов 2006; Michailov 2014; Михайлов и кол. 2011). 3 Изследванията сочат, че четирите основни качества на високото спортно майсторство в катеренето – 1). силата на хвата (измерена чрез стандартен ръчен динамометър) (Berrostegieta L., 2006; Laffaye G, 2014; López-Rivera E., 2014; Michailov ML, 2014), следвана от 2). максималната специфична сила на сгъвачите на предмишницата (Grant S, 2001, Grant S et al, 1996, Laffae G, 2014, Schweizer A. , 2001 Watts P.B. (2004) , Watts, 1996, Михайлов М., 2006, Laffaye G, 2014, Lopez-Rivera E., et al, 2012, Macdonald JH. , 2011; Michailov ML, 2014); 3.)издръжливост на раменен пояс, измерена чрез вис на сгънати ръце (Baláš J., 2012, Grant, S, 2001, nt S, 2001, Mermier C, J, 2000, Mermier C, 1997, Michailov, ML, 1997, Wall, SB, 2004, Watts PB., 2004, Watts PB, 2008, Watts PB, 1996); 4.) взривна сила на горните крайници (Berrostegieta JI., 2006, Laffaye G, 2014, Michailov ML, 2014); 5.) телесна маса (Giles LV, 2006, Mermier, C, 2000)– дейности, в които участва преодоляване чрез телесната маса на гравитационните сили, прекомерното тегло, оказва негативно влияние. Задължително условие за постигането на високо спортно ниво е ниският процент подкожна мазнина и балансирана мускулна маса; 6.) издръжливост на сгъвачи на туловището (Laffaye G, 2014 , Muehlbauer T, 2012) – все още не е установена зависимост между издръжливостта на тази мускулна група и спортното постижение; 7.) максимална сила на сгъвачи на туловището – максималната сила на сгъвачите на туловището е също важен фактор на спортното постижение; 8.) гъвкавост в тазобедрените стави (Grant, 2001, Mermier C, 1997, Michailov ML, 2006, Michailov ML, 2014). Описаните фактори в катеренето не са съвсем изяснени в науката. Установено, че постижението в този спорт зависи от комплекс от фактори, които се променят в зависимост от условията. Редица автори потвърждават факта, че катерачните възможности зависят и от силовите качества на мускулатурата на раменния пояс (Baláš et al. 2012; Berrostegieta 2006; Draper at al. 2011; Grant at al. 1996; Kodejska, Baláš , 2016; Laffaye at al. 014; Michailov at al. 2017; ; Wall at al. 2004). Tвърди се, че максималният брой набирания (Baláš et al. 2012), продължителността на виса със сгънати ръце (Grant, S, 2001, Grant S, 2008, Mermier C, 2000) и силата при набиране на една ръка (Wall, CB, 2004) корелират със спортното постижение и катерачните умения. Характерна особеност на двигателната дейност в катеренето е, че катерачите са подложени на непрекъснато физическо напрежение, тъй като по време на катерене се редуват изометрични интермитентни контракции с динамични движения и кратки почивни интервали, които предизвикват намалено снабдяване на кислород в мускулите. Затова и типът издръжливост, която се оказва важен фактор след максималната сила на пръстите в 4 спорта, е силовата издръжливост. С подадена интензивност между 40% - 100% от максималната волева контракция е установено, че катерачи издържат по-дълго време от некатерачи и следователно те се справят по-добре със специфични ритмични контракции дълго време. Те показват и по-продължително задържане на напрежението до изтощение (Baláš et al. 2012 Vigouroux, Quaine 2006; Philippe et al. 2012, Michailov, 2005, MacLeod et al. 2007; Michailov 2014; Philippe et al. 2012; Vigouroux, Quaine 2006; Fryer et al. 2015). Други особености на двигателната дейност, от които зависи спортното постижение в катеренето са взривната сила на горните крайници или по-конкретно градиентът на силата на сгъвачите на пръстите (Berrostegieta J I., 2015, Koestermeyer G., 2000, Michailov, 2014) - специфична експлозивната сила на сгъвачите на горен крайник (Berrostegieta J I. , 2015, Laffaye G, 2014, Michailov, 2014), издръжливостта на раменния пояс (Baláš J. 2012, Grant S, 1996, Macdonald JH., 2011; Michailov, 2014), силовата издръжливост на сгъвачи на гръбнашния стълб (Muehlbauer T at al, 2012), гъвкавостта (най-общо в тазобедрените стави (Михайлов, 2006; Michailov et al. 2009; Baláš et al. 2009, Michailov, 2006, Michailov, 2014). Интересен е фактът, че силата на катерачите, измерена с ръчен динамометър, не е особено голяма, сравнена с общата популация. Относителната сила, измерена чрез ръчен динамометър и специфичната сила на пръстите обаче са със значително по-високи стойности и са отличителни белези главно на елитния катерач. За постигане на високо ниво в спортното катерене се изисква голяма сила на сгъвачите на пръстите и на мускулатурата на раменния пояс, голяма подвижност в тазобедрената става ̶значително по-високи нива за елитните катерачи в сравнение с любителите и контролни групи. Силата и издръжливостта на сгъвачите на пръстите при специфичен хват детерминират в голяма степен спортното постижение. Относителната сила на пръстите определя спортното постижение между 50% и 60%, а силовата издръжливост, измерена чрез динамометрични тестове при една и съща относителна интензивност, представена като процент от максималната волева контракция, детерминира спортното постижение 30% (при интермитентни тестове), 48% (при интермитентни тестове) или около 70% (при висове на ръб поради това, че резултатът в този тест зависи не само от издръжливостта, но и от силата) (Михайлов 2022). Силата на мускулатурата на раменен пояс също е един от силно значимите фактори за прогнозиране на отличен спортен резултат сред катерачите. Също така, елитните катерачи имат по-голяма издръжливост на раменния пояс (r2 = 0.49) (Baláš et al. 2012). Те имат по-голяма издръжливост на горната част на тялото (измерена по време на вис на сгънати ръце и набиране) и специфична сила на пръстите в сравнение с рекреационните 5 катерачи. Мускулната издръжливост на раменния пояс, измерена при вис на сгънати ръце е качество, показано в изследването на Draper et al. (2021). През 2011 година същият автор проверява валидността на теста за взривна сила (powerslap), че е с отлична надеждност. От него става ясно само, че е по-важно времето на висене, а не броят на набиранията. Друго изследване на Wall et al. (2004), установява, че относителната и максималаната сила на раменния пояс корелират с катерачните постижения при жени катерачки. Също така е известно, че спортното катерене изисква високо ниво и на издръжливост на мускулите сгъвачи в лакътна става по време на мускулни контракции с висока интензивност, но прекомерното й повишаване най-вероятно няма да доведе до значително подобряване на нивото на катерене (Michailov et al. 2017). По-конкретно – катерачите се отличават значимо от популации, които не се занимават с катерене, по относителния импулс на силата, при относителна интензивност 70% и 50% MVC при изолирано участие на сгъвачите в лакътна става). На базата на наличните данни може да се допусне, че максималната сила и мускулната издръжливост на мускулатурата на раменния пояс и сгъвачите на пръстите имат сходна важност за постижението в спортното катерене, като максималната сила е доминиращ фактор. Взривната сила на мускулатурата на горната част на тялото е фактор на постижението в катеренето, но е по-важна в боулдъра, отколкото в спортното катерене (дисциплината трудност). Мощността, генерирана по време на динамични набирания пък като че ли зависи повече от максималния силов потенциал на катерачите, а не от техните взривни възможности (способността им бързо да активират повече мускулни влакна, за да развиват силата с висок темп). Не са много изследванията, свързани със значението на мускулатурата на раменния пояс и мишниците за постиженията в катеренето, както и с надеждността и валидността на тестовете за тяхното измерване и оценка. Мускулната сила и издръжливост на мускулатурата на раменния пояс би следвало да могат да се изследват както чрез традиционно използваното упражнение – набиране с или без тежести, така и чрез тест „блок“, а за установяване на нивото на взривната сила на тази мускулна група е подходящо да се използват тестове power slap и бързо набиране. За да се изясни, доколко тези твърдения са достоверни и колко са информативни споменатите тестове, са необходими допълнителни доказателства. Литературата посветена на катеренето като двигателна дейност разполага с минимално количество стандартизирани тестове, които биха били подходящи за тази специфична дейност, а и повечето от тях разглеждат някой конкретен специфичен 6 аспект на катеренето или са изпълнвани без наличието на специализирана апаратура. Основна част от съдържанието на настоящия дисертационен труд са резултатите от проведените изследвания за установяването на информативността на досега съществуващите и нововъведените от нас тестове за оценка на силовите качества и издръжливостта на мускулите сгъвачи в лакътна става и раменния пояс при спортни катерачи. Участниците изпълняват поредица от тестове за максимална и взривна сила на горните крайници, както и за силова издръжливост при противодействие на собственото тегло или при една и съща относителна интензивност, зададена в проценти от максималната сила. Установява се и се проверява дали съответните тестове са достатъчно надеждни и валидни, както и каква е силата на зависимостта им със спортното постижение, както и в каква степен параметрите, които тези тестове измерват са подходящи за приложение в този спорт. 1. РАБОТНА ХИПОТЕЗА Гореописаното обосновава необходимостта от провеждането на настоящото изследване и определя неговата работна хипотеза: Предполагаме, че тестовете „блок“, „power slap“ и „бързо набиране“ са надеждни, валидни и подходящи за приложение в спортното катерене като предпоставка за тяхното приложение в практиката на контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. 2. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 2.1. ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Целта на изследването е чрез установяване надеждността и валидността на тестове за измерване на мускулната сила и издръжливост на раменния пояс да се усъвършенства контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. 2.2. ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 1) Да се направи характеристика на спортното катерене като специфична двигателна дейност и да се представят главните фактори на спортното постижение в този спорт. 2) Да се систематизират данните от научните публикации за мускулната сила и 7 издръжливост като главни фактори в спортното катерене, както и за използваните тестове за тяхното измерване и оценяване. 3) Да се извърши изследване на надеждността на механични параметри, отчитани чрез използването на три силови теста и динамометър, специализирани за катерачи. 4) Да се предоставят данни за критериална валидност, свързана със степента, в която различни тестове и техните параметри определят спортните постижения. 5) Да се предоставят данни за конструктивна валидност, свързана с това даден параметър за кой латентен признак носи информация, както и за съответствието и взаимозаменяемостта на сродни. 6) Да се разработят регресионни модели за оценка на резултатите от изследваните тестове. 2.3. ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 2.3.1 Обект на изследване Обект на изследване са мускулната сила и издръжливост в спортното катерене, като основни фактори на спортното постижение. 2.3.2. Предмет на изследване Предмет на изследване са информативността на тестове за максимална сила, взривна сила и мускулна издръжливост на мускулатурата на мишниците и раменния пояс, както и тяхното значение на тези качества за постижението в спортното катерене. 2.4. МЕТОДИКА 2.4.1 Участници В изследването участват 15 катерачи с redpoint ниво от 7а до 9a, средно 7b+ и боулдъринга (от 6c до 8c+, средно 7c+). Спортните постижения са отчитани в категория за трудност по френската скала. За да бъде възможна тяхната статистическа обработка и определянето на квалификацията на катерачите, е използвана метричната скала на Международната асоциация за научни изследвания в скалното катерене (IRCRA), разработена от Draper et al. (2015), според която катерачите могат да бъдат класифицирани по спортни постижения като: „начинаещ“, „средно ниво“, „напреднал“, „елитен“ и „световна класа“ . 8 2.4.2 . Изследователски подход към проблема Настоящият труд включва необходимите за голяма част от научните разработки теоретична и експериментална изследователска работа. 2.4.3. Методи на изследването Проучване на информационни източници Дисертационният труд съдържа 152 страници, 25 фигури, 18 таблици, 103 препратки, от които 22 на кирилица, 81 на английски език, 1 препратка към уебсайт. Проучени са наличните в научните публикации сведения, свързани с характера на натоварването и физиологичните реакции по време на катерене, както и на детерминираните от тях изисквания към физическите възможности на спортните катерач. Експеримент Експериментът на настоящия труд е контролирано изследване с констативен характер, при което всички използвани тестове са изпълнени еднократно. За установяване надеждността на тестовете, при някои от тях се изпълнява дублиране, повторно изпълнение (ретест). Условията на изследването са моделирани така че да се установи състоянието на силата и издръжливостта на мускулите сгъвачи в лакътна става на участниците в изследването. Данните служат и за установяване на значението на изследваните двигателни качества в спортното катерене, както и за определяне на надеждността и валидността на различни видове тестове и регистрираните чрез тях и чрез съвременна апаратура механични показатели, служещи за оценка и задълбочен анализ на състоянието на катерачите. За целта участниците в изследването изпълняват общо 9 теста. Четири от тестовете са за измерване на максималната сила (три за раменния пояс и един за сгъвачите на пръстите), три от тестовете са за мускулна издръжливост (два за раменния пояс и един за сгъвачите на пръстите), а останалите два теста са за взривна сила на горните крайници. Повечето тестове са изпълнени на специфичен динамометър (Climbro, София, България). Затова чрез всеки тест са регистрирани по няколко механични параметри, както са изчислени и редица производни показатели. Общият брой на регистрираните с тези тестове показатели е над 60. Математико-статистически методи Част от данните, събрани чрез проведеното изследване представляват директно 9 регистрирани от изследователя или автоматично изчислени от софтуера на измервателната апаратура силови характеристики. Това се отнася до тестовете за максимална сила и мускулна издръжливост. Данните, събрани чрез тестовете за взривна сила представляват силови дискрети във времето. Затова те са подложени на първоначална обширна математическа обработка с цел изчисляване на механични параметри, които служат за определяне на постиженията в тези тестове. Установили сме надеждността и валидността на тестовете, а обективността, като друг критерий за информативност не е изследвана, тъй като е използван уред и по този начин намесата на изследовакоето се свежда до минимум. Тъй като стандартността е също важен критерий за информативност, е осигурена еднаквост на условията по време на тестовете. Те са изпълнени в лабораторни условия, а тяхното изпълнение е контролирано спрямо изискванията, описани в съответната глава (Брогли, Я., 1979) 2.4.4. Методология Екперименталната работа за осъществяване на целта и задачите на настоящия труд включва редица измервания, при които се използва специализирана апаратура за регистриране на механични параметри. Измерват се основни антропометрични характеристики на изследваните лица и се регистрират техните спортни постижения, възраст и спортен стаж. Апаратура За повечето тестове е използвана специлизирана апаратура „Climbro“ – съоръжение с вградени силоизмервантелни сензори с честота на дискретизация 100 Hz и мобилно приложение. Мобилното приложение предоставя инструкции и обратна връзка в реално време за величината на прилаганата сила, времето на мускулните контракции и фазите на релаксация. Процедури и тестове Участниците в изследването изпълняват следните тестове: 1. Тест за специфична максимална сила на сгъвачите на пръстите; 2. Специфичен тест за максимална сила с една ръка (с 90o флексия на лакътна става) – „Блок“; 3. Тест за максимална сила чрез набиране с две ръце с максимална тежест; 4. Тест за максимална сила чрез набиране на една ръка с минимална противотежест; 5. Специфичен тест за мускулна издръжливост на сгъвачите на пръстите; 10 6. Тест „Блок“ за мускулна издръжливост на мускулите сгъвачи на раменен пояс; 7. Тест „Вис на сгънати ръце“; 8. Тест, наречен „Power slap”; 9. Тест на взривна сила „Бързо набиране“. 3. 

 

 

 

РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ 

3.1. НАДЕЖДНОСТ НА ПАРАМЕТРИТЕ ОТ ДИНАМОМЕТРИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ Резултати Доколко количествените резултати от тестовете отразяват действителното състояние на измерваните признаци е демонстрирано с няколко статистически показателя за надеждност в таблицa 11 от дисертационния труд. Между нито един от параметрите, измерени при теста и ретеста, няма значими разлики. Надеждността е оценявана като: отлична при ICC > 0.9, добра при ICC между 0.75 и 0.9, умерена при ICC между 0.5 и 0.75 и ниска при ICC < 0.5. Според тези критерии максималната сила на сгъвачите на пръстите и на мускулатурата на раменния пояс е параметър с отлична надеждност (таблица 11). Другите тестове, за които има сведения за надеждност, са тестовете за взривна сила power slap и бързо набиране. Параметрите с отлична и добра надеждност в теста power slap са достигнатото разстояние (стандартна грешка на измерването само 1.8 cm), средната сила и времето на теста. Останалите параметри са с умерена надеждност. Това са пиковата сила и показателите за темп на развитие на силата. Параметрите с отлична и добра надеждност в теста бързо набиране са пиковата и средната сила, както и теоретично установеното време на теста (стандартна грешка на измерването 0.03 s). С умерена надеждност са времето на теста и темпът на развитие на силата при Fpeak и 95% Fpeak. Останалите показатели за темп на развитие на силата са с ниска надеждност. Анализ на получените резултати Анализът на надеждността на тестовете и техните параметри показва, че тестовете за максимална сила отразяват действителното състояние на това качество, както по отношение на мускулите сгъвачи на пръстите, така и на мускулатурата на раменния пояс. Високата надеждност на използвания тест за сила на сгъвачите на пръстите при специфичен хват вече е установявана от предишни изследвания (Baláš et al. 2015, 11 Michailov et al. 2018). За теста „блок“ обаче това са вторите сведения за надеждност, след публикуваните резултати по този проблем от Michailov & and Baláš (2023). Оказва се, че той също може обосновано да се прилага поради отличните стойности на ICC (0.947). С настоящото изследване за пръв път се предоставят сведения за надеждността на теста „бързо набиране.“ Високите нива на надеждност на максималната и средна сила, постигнати в този тест, както и а времето за неговото изпълнение, потвърждават неговата приложна стойност. Все пак трябва да се има предвид, че теоретично изчисленото време на теста се възпроизвежда от катерачите в по- голяма степен от времето до началото на фазата на олекотяване, която се наблюдава в края на набирането. Вероятно катерачите не са адаптирани да развиват много сила за единица време в началото на набирането, поради което и не могат да възпроизведат средни или под средните стойности на силата си за кратко време (например 100 или 200 ms). Същото подсказват и по-ниските нива на надеждност на показателите на темпа на развитие на силата спрямо останалите параметри в теста power slap. Темпът на развитие на силата е показател за взривност, от която зависи скоростта на мускулното съкращение. Знае се обаче, че височината на отскока се определя най-вече от импулса на силата (McBride et al. 2010), а не от взривността на усилието. Еднаква височина и импулси могат да се постигнат и при по-кратки и взривни, и при не толкова взривни, но сравнително по-дълги усилия (за целта при по-кратките усилия средната сила ще бъде по-голяма и обратното). За това свидетелства много високата надеждност (на второ място след постигнатото разстояние) на средната сила (ICC = 0.864). Таблица 11. Показатели за надеждност на резултатите от тестовете за максимална сила на сгъвачите на пръстите и мускулатурата на раменния пояс Тест Параметър Средни стойности опит 1± SD Средни стойности опит 2 ± SD p 95% LOA SEM ICC Максимална сила на сгъвачите на пръстите Fmax (N) 583 ± 81 586 ± 74 0.651 -57 – 50 21 0.927 „Блок“ за максимална сила на мускулатурата на раменния пояс Fmax (N) 744 ± 92 742 ± 88 0.799 -55 – 59 20 0.947 3.2. ВАЛИДНОСТ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ТЕСТОВЕ И ТЕХНИТЕ ПАРАМЕТРИ За да се използват в спортната практика изследваните тестове и техните параметри 12 е необходимо те да и валидни. Тяхната валидност е проверена по два начина в настоящото изследване. От една страна е установена тяхната критериална валидност чрез изчисляване на коефициентите на корелация между измерваните параметри и спортните постижения. Така е определено доколко информацията, която те носят е свързана със способности, които са фактори на постижението в спортното катерене. Вторият вид валидност е установена чрез определяне на съответствието между различните параметри и тестове. 3.2.1. Зависимости между спортните постижения и резултатите в двигателните тестове Резултати Налице са множество статистически достоверни корелации (p < 0.05) между резултатите от тестовете за сила и мускулна издръжливост и спортните постижения в стиловете red-point и on-sight в спортното катерене (lead – водене) и дисциплината боулдър (Таблица 14 ). 

Наличието на значими зависимости между изследваните параметри и спортните постижения свидетелства за това, че тестовете са критериално валидни и подходящи за 15 контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. Установените коефициенти на корелация между спортните постижения и силовите характеристики на тестовете за взривна сила са нови данни, тъй като изследователите, които са прилагали тези тестове, не са разполагали със специализирани динамометри, даващи възможност да се измерва прилаганата по време на набиране сила върху опорите на ръцете. Силовите параметри, времето и мощностите, отчитани с теста power slap са валидни по отношение на спортното постижение в катеренето. Трябва да се има предвид обаче, че основният резултат от този тест е достигнатото разстояние, което корелира значимо само с боулдър постижението на участниците. Това трябва да значи, че взривните набирания за достигане на по-далечни хватки са по-важни за боулдъра, отколкото за спортното катерене при напреднали катерачи. Отново за боулдеристи се оказва по-полезен тестът „бързо набиране“. Корелационният анализ показва, че, колкото за по-кратко време се набира катерачът, толкова по-труден боулдър е възможно да премине. Липсата на значими корелации между спортните постижения и останалите параметри на този тест вероятно се дължи на непълното реализиране както на максималния силов потенциал, така и на темпа на развитие на силата. Това предположение намира логика във факта, че извършената работа за единица време, т.е. мощността, е функция от генерираната сила и скоростта на мускулното съкращение, което пък се определя от темпа на развитиe на силата. Логично е да се счита, че след като задачата в теста „бързо набиране“ е катерачът да се набере за възможно найкратко време, скоростта на мускулното съкращение и съответно темпът на развитие на силата да са по-важни за резултата в теста от максималния силов потенциал. В теста “бързо набиране” преместването е ограничено от дължината на горния крайник и след набирането не се използва създадената инерционна сила за по-нататъшно придвижване, така както по време на катерене или в теста power slap. В теста power slap участниците са реализирали в по-голяма степен максималния си силов потенциал и способността бързо да активират мускулните влакна. Но изявата на максималния силов потенциал в теста бързо набиране е ограничен от теглото на катерачите. Това е още една възможна причина за невъзможността за нереализиране на максималния силов потенциал по време на бързото набиране. Заключение: силата на сгъвачите на пръстите при специфичен хват и на раменния пояс, отчетена с теста „блок“, имат равни значения за успеха в катеренето. За разлика от изследването на Ozimek et al. (2016), единственото където намерихме чужди данни за теста набиране с две ръце с тежести, в настоящото изследване е открита голяма сила на 16 зависимостта между относителната сила, регистрирана в този тест, и спортните постижения (R достига до 0.843). В теста „блок“ за мускулна издръжливост на раменния пояс фактът, че относителният импулс на силата корелира силно и достоверно със спортните постижения е нов. Досега се е знаело само, че катерачите се отличават значимо (p < 0.05) от популации, които не се занимават с катерене. Съществуват много резултати от тестове за мускулна издръжливост на сгъвачите на пръстите при интензивност, зададена като процент от максималната волева контракция. Болшинството от тях обаче са свързани с тестове, изпълнени при интензивност 60% MVC или по-ниска (Baláš et al 2016, Fryer et al. 2015, Michailov et al. 2018). Настоящото изследване показва, че тестът вис на сгънати ръце в голяма степен детерминира спортното постижение (49%), както е посочвано и по-рано (Baláš et al. 2012). 3.2.2. Съответствие между различните параметри и двигателни тестове Резултати Степента, в която един параметър детерминира друг параметър или резултат от даден тест съответства на друг тест носи информация за конструктивната валидност на измерваните признаци. Т.е. доколко даден тест или параметър носят информация за конкретен латентен признак, както и доколко даден тест може да замени друг. В тази глава са представени сведения за конструктивната валидност на разстоянието постигнато в теста “power slap”, импулса на силата в същия тест, мощността и граиентите на силата в двата теста за взривна сила (power slap и бързо набиране), както и за резултатите от тестовете за максимална сила. Съответствие между теста „блок“ и набиране с две ръце“ Максималната сила в теста „блок“ е с 363 N по-ниска от максималната сила в набирането с две ръце (таблица 4 , фиг. 14). Тази разлика е статистически достоверна (p < 0.001) и долната и горна граница на съгласие са отдалечени, но сравнително ниската стандартна грешка на оценката (SEM = 53 N) и високата вътрешнокласова корелация (ICC = 0.781) показват добро съответствие между двата теста. Освен това регресионният модел, при който максималната сила при набиране с две ръце (Fmax-набиране-2ръце) е зависима променлива, а максималната сила от теста „блок“ (Fmax-блок) е независима променлива, е адекватен. R = 0.879, R2 = 0.754, F = 40.909, p < 0.001. Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: Fmax-набиране-2ръце (N) = 23.707 + 1.446*Fmax-блок (N) 17 Таблица 17. Съответствие между максималната сила от теста „блок“ и набирането с две ръце Средни стойности Fmax-блок ± SD (N) Средни стойности Fmax-набиране ± SD (N) p 95% LOA SEM ICC 762 ± 87 1125 ± 144 < 0.001 -517 – -209 53 0.781 Fmax-блок: максимална сила от теста „блок“; Fmax-набиране-2ръце: максимална сила от набирането на две ръце; LOA: граници на съгласие; SEM: стандартна грешка на измерването; ICC: вътрешнокласов коефициент та корелация. Фигура 13. Блант-Алтман плот, илюстриращ съответствието между максималната сила от теста „блок“ и набиране с две ръце. Таблица 18. Съответствие между максималната сила от теста „блок“ и набирането с една ръце Средни стойности Fmax-блок ± SD (N) Средни стойности Fmax-набиране ± SD (N) P 95% LOA SEM ICC 762 ± 87 567 ± 115 < 0.001 66 – 323 42 0.810 Fmax-блок: максимална сила от теста „блок“; Fmax-набиране-1ръка: максимална сила от набирането на една ръка; LOA: граници на съгласие; SEM: стандартна грешка на измерването; ICC: вътрешнокласов коефициент та корелация. Съответствие между теста „блок“ и набиране с една ръка“ Максималната сила в теста „блок“ е с 195 N по-висока от максималната сила в набирането с една ръка (таблица 5, фиг. 2). Тази разлика е статистически достоверна (p < 0.001) и долната и горна граница на съгласие са отдалечени, но сравнително ниската стандартна грешка на оценката (SEM = 42 N) и високата вътрешнокласова корелация (ICC = 0.810) показват добро съответствие между двата теста. Както при горния случай, 18 регресионният модел, при който максималната сила при набиране с една ръка (Fmaxнабиране- 1ръка) е зависима променлива, а Fmax-блок е независима променлива, е адекватен. R = 0.833, R2 = 0.671, F = 29.507, p < 0.001. Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: Fmax- набиране-1ръка (N) = -244.559 + 1.066* Fax-блок (N) Фигура 14. Блант-Алтман плот, илюстриращ съответствието между максималната сила от теста „блок“ и набиране с една ръка. Съответствие между максималната сила при набиране и средната сила при взривните тестове Множественият стъпков регресионен анализ, показва че има зависимост също между Fmax-набиране-2ръце и средната нето сила от теста “power slap” (Favg-net-PS) и теста „бързо набиране“. Регресионният модел, при който Fmax-набиране-2ръце е зависима променлива, а Favg-net-PS е независима променлива, е адекватен. R = 0.925, R2 = 0.842, F = 59.608, p < 0.001.Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: Fmax-набиране-2ръце = 781.839 + 2.086* Favg-net-power-slap Регресионният модел, при който Fmax-набиране-2ръце е зависима променлива, а Favg-net-БН е независима променлива, е адекватен, но за разлика от горния модел, при този модел коефициентът на детерминация (R2 ) не е висок. R = 0.744, R2 = 0.479, F = 7.430, p < 0.034. Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: 19 Fmax-набиране-2ръце = 436.839 + 4.695* Favg-net-БН Данните от регресионния и корелационния анализ свидетелстват за това, че изследваните тестове и техните параметри са конструктивно валидни. Тези данни, както и информацията, свързана с надеждността на параметрите и тяхната връзка със спортните постижения потвърждават и работната хипотеза. Тестът за максимална сила „блок“, при който се натоварва динамометър чрез изометрично усилие, дърпайки ръкохватка, докато раменната и лакътната става са във 90° флексия, е информативен. Той е едновременно надежден и валиден по отношение на спортното постижение в катеренето (критериална валидност) и признака, който е предназначен да измерва (конструктивна валидност). Доказателствата за неговата надеждност и критериална валидност са поместени в глави 3.2. и 3.3.1. Доказателство за неговата конструктивна валидност е неговото съответствие с резултатите от набирането с една и две ръце, както и от адекватността на регресионните модели, които позволяват резултатите да се прогнозират на базата на максималната сила в теста „блок“ (таблици 4 и 5, фиг. 1 и 2). Този вид прогнозиране е изключително удобен за спортната практика поради трудоемкостта на тестовете, изискващи набиране с тежести. Тестът „блок“ се изпълнява за няколко секунди, а набирането с тежести може да продължи над половин час докато се установи максималната сила. Това води до изтощение. Тестовете за взривна сила също са надеждни. Това е потвърдено със стойностите на статистическите показатели, поместени в глава 3.2. От настоящата глава става ясно, че част от техните параметри са конструктивно валидни за максималния силов потенциал, а друга част за взривната сила на катерачите. Параметърът от този тест, който най-силно определя достигнатото разстояние, е импулсът на силата, а той в настоящото изследване се определя в най-голяма степен от максималния силов потенциал и в по-малка степен от взривните възможности. Максималният силов потенциал изглежда определя в по-голяма степен мощността, отколкото взривните възможности, отчетени чрез градиентите от същия тест. Мощността, постигната в теста „бързо набиране“ обаче зависи най-много от взривните възможности. Данните от настоящото изследване подсказват, че „по-чисти“ показатели за взривност са градиентите на силата от теста „бързо набиране“, а не от теста “power slap”. В допълнение изглежда, че средната нето сила от теста “power slap” е по-информативна за максималните силови възможности отколкото средната нето сила от теста „бързо набиране“. Всичко това показва, че е най-правдоподобно да се смята, че по време на дина20 мични движения за достигане на по-далечни хватки катерачите преместват тялото си и генерират мощност предимно за сметка на максимален силов потенциал, а не на темп на развитие на силата. Това заключение може да не се ограничава само до катерачи на ниво – „напреднали“ и съвпада със становището на Michailov & Baláš (2023). Те допускат, че споменатият начин на генериране на мощност се дължи на липсата на необходимост катерачите да активират голям брой двигателни единици още в ранната фаза на мускулната контракция по време на набиране. Niegl & Fuss (2010) установяват, че докато катерачите скачат с две ръце във въздуха, за да се хванат за далечна хватка те трябва да повдигат центъра на тежестта си около 10 см по-високо, така че да се избегнат големи пикови сили на реакция на опората и да се осигури повече време за „овладяване“ на хватката, т.е. за противодействие на импулса на падащото тяло. От глава 3.3.1. стана ясно, че мощността и другите параметри от теста power slap, носещи смесена информация корелират силно със спортното постижение. Това показва, че този тест е валиден по отношение на спецификата на натоварването в катеренето. 3.3. ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДВИГАТЕЛНИТЕ ТЕСТОВЕ Статистическите показатели за надеждност и валидност свидетелстват за това, че изследваните тестове са информативни и подходящи за приложение при катерачи. Резултатите от тези тестове обаче биха били по-полезни за оптимизирането на тренировъчния процес в спортното катерене, ако бъдат оценявани. Така ще може да се добие представа доколко са задоволителни личните постижения на отделните катерачи в конкретните тестове. За разлика от първичните резултати от тестовете, точките за оценяване позволяват сравнение на състоянието на признаци, които се отчитат чрез различни мерни единици. Това дава възможност и да се установи профилът на катерача, т.е. да проличат евентуални силни и слаби страни, което ще покаже, доколко катерачът е подготвен балансирано. В тази глава са представени уравнения, които да служат за превръщането на параметрите от тестовете, които корелират силно със спортните постижения, в регресионни оценки. Оценките са наречени регресионни, защото тяхното определяне става на базата на регресионния анализ. Благодарение на него са определени силата и формата на зависимостта между даден резултат от тест (зависима променлива) и спортното постижение в стила red-point или boulder (независими променливи), както и стойностите на параметрите на уравненията, служещи за оценяване. На практика то става като резултатите от тестовете се превръщат в категория на трудност. Този вид 21 точки са прогноза на спортното постижение и показват какъв е потенциалът на катерача. Т.е. каква категория на трудност е възможно катерачът да преодолее на базата на текущото ниво на измервания латентен признак. По- долу са представени уравнения за оценяване на резултатите от тестове за максимална и взривна сила, както и статистически показатели за адекватност и прогностична стойност. 3.1. Оценка на резултатите от тестовете за максимална сила и мускулна издръжливост Фиг. 16 Регресионен модел за оценяване на относителната сила (Fmax/kg) на мускулатурата на раменния пояс, установена с теста „блок“ Адекватност на модела за оценяване на относителната сила на пръстите: R = 0.751, R 2 = 0.527, F = 15.499, p = 0.002. Фигура 17. Регресионен модел за оценяване на относителната сила (Fmax/kg) на мускулатурата на раменния пояс, установена от набирането с две ръце "Блок" 30 25 20 15 10 5 0 y = 1.2546x + 9.1253 0 5 F (N/kg) 10 15 max/kg Набиране с две ръце 30 25 20 15 10 5 0 y = 0.9934x + 6.0692 0 5 10 15 20 25 Fmax/kg (N/kg) Red-point (IRCRA) Red-point (IRCRA) 22 Адекватност на модела за оценяване на относителната сила на пръстите: R = 0.843, R 2 = 0.684, F = 27.029, p < 0.001. Фигура 18. Регресионен модел за оценяване на относителната сила (Fmax/kg) на мускулатурата на раменния пояс, установена от набирането с една ръка Адекватност на модела за оценяване на относителната сила на пръстите: R = 0.685: R 2 = 0.429, F = 11.502, p = 0.005. Фиг. 20 Регресионен модел за оценяване на издръжливостта на мускулатурата на раменния пояс, представена чрез импулса на силата (J), постигнат при целева сила 70% Fmax Набиране с една ръка 30 25 20 15 10 5 0 y = 1.0498x + 13.774 0 2 4 6 Fmax/kg (N/kg) 8 10 12 Непрекъснат тест за издръжливост на мускулатурата на раменния пояс при интензивност 70% Fmax 30 y = 0.0166x + 17.614 25 20 15 10 5 0 0 100 200 300 400 J (N.s/kg) 500 600 Red-point (IRCRA) Red-point (IRCRA) 23 Адекватност на модела за оценяване на издръжливостта на мускулатурата на раменния пояс: R = 0.623, R2 = 0.327, F = 6.343, p = 0.030. 3.3.2. Оценка на резултатите от тестовете за взривна сила Фиг. 21 Регресионен модел за оценяване на взривната сила на мускулатурата на раменния пояс, представена чрез разстоянието, постигнато в теста “power slap”, отнесено към дължината на горния крайник Адекватност на модела за оценяване на взривната сила на мускулатурата на раменния пояс чрез прогнозиране на спортното постижение боулдър на базата на постигнатото разстояние в теста “power slap”, отнесено към дължината на горния крайник: R = 0.699, R2 = 0.438, F = 9.580, p = 0.011. Фиг. 22 Регресионен модел за оценяване на взривната сила на мускулатурата на 30 25 20 15 10 5 0 Power slap y = 18.897x - 2.1656 0 0.5 1 1.5 Разстояние (cm/cm) Boulder (IRCRA) 30 20 10 0 Power slap y = 2.7722x + 13.296 0 1 2 3 4 5 Favg-net/kg (N/kg) Red-point (IRCRA) 24 раменния пояс чрез средната нето сила (Favg-net/kg), отнесена към телесната маса и постигната в теста “power slap” Адекватност на модела (установен с множествена стъпкова регресия) за оценяване на взривната сила на мускулатурата на раменния пояс чрез прогнозиране на спортното постижение red-point на базата на средната нето сила (Favg-net/kg), отнесена към телесната маса и постигната в теста “power slap”: R = 0.843, R2 = 0.681, F = 24.460, p = 0.001. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: На базата на статистическия и логическия анализ на резултатите може да се обобщи, че използваните двигателни тестове са надеждни и валидни, както и подходящи за контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. Тестовете също така предоставят подробна и с широк обхват информация за състоянието на специфичната мускулна сила и издръжливост на катерачите поради множеството измервани параметри, които са валидни за различни способности. Освен това настоящото изследване допълва наличните знания по разглеждания проблем, тъй като част от събраните данни са нови и не са публикувани от други автори. Други важни приноси са установяването на значението на силовите качества на мускулатурата на раменния пояс и възможността да се приложат на практика изведените уравнения за оценка на постиженията в тестовете. Всичко това намира по-конкретен израз в следващите две глави. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ИЗВОДИ: 1) Както тестът за максимална сила на сгъвачите на пръстите при специфичен хват, така и тестът „блок“ за максимална сила на мускулатурата на раменния пояс са с отлично ниво на надеждност (ICC > 0.9). 2) Високите нива на надеждност на времето за набиране и максималната и средна нето сила, постигнати в теста „бързо набиране“ потвърждават неговата приложна стойност. 25 3) В теста “power slap” най-високи нива на надеждност имат достигнатото разстояние, средната нето сила и времето на теста. 4) Наличието на значими зависимости между изследваните параметри и спортните постижения свидетелстват за приложимостта на същите в спортното катерене. 5) При напреднали катерачи взривните набирания за достигане на по-далечни хватки са по-важни за боулдъра, отколкото за спортното катерене дисциплината „трудност“. 6) Максималната сила на пръстите и на раменния пояс имат равни значения. Издръжливостта на двете мускулни групи е със сходна важност, но е по-малък фактор за постижението от максималната сила. 7) Тестът „блок“ си съответства с набиранията с една и/или две ръце и може да ги замени. 8) По време на динамични движения за достигане на по-далечни хватки катерачите преместват тялото си и генерират мощност за сметка на максимален силов потенциал, а не на темпа на развитие на силата. 9) Показателите за темп на развитие на силата са по-информативни за взривните възможности на катерачите когато са определени чрез теста „бързо набиране“. ПРЕПОРЪКИ: 1) Тестът „блок“ е нужно да получи популярност, тъй като е високоинформативен и неговото изпълнение не отнема много време и енергия в сравнение с набиранията с тежести. По резултатите от теста „блок“ може да се прогнозира максималната сила, която може да се постигне по време набирането с една или две ръце. 2) Катерачите и техните треньори е добре да прилагат представените в настоящия труд тестове за взривна сила и да бъдат добре запознати с въпросите, засегнати в настоящото изследване. Само на базата на подробна информация за състоянието на ключови за постижението в катеренето фактори е възможно успешното оптимизиране на тренировъчния процес. 3) Съвременната тренировъчна и състезателна дейност изискват използването на 26 специализирани динамометри, които да позволяват определянето на параметри като темп на развитието на силата, мощност, време за взривно набиране и други. Тези параметри не може да бъдат установени без използването на апаратура. 4) Треньорите трябва да насочат усилията си и към към развиване на максималната сила, взривната сила и мускулната издръжливост на раменния пояс. 5) Способността да се достига далечно разположена хватка чрез динамично набиране може да се оценява чрез теста „power slap“, а взривната сила да се отчита чрез абсолютните и относителните индикатори за темп на развитие на силата (градиенти на силата), измерени чрез теста „бързо набиране“. ПРИНОСИ: 1) С настоящото изследване за пръв път се предоставя информация за надеждността на теста за взривна сила, при който целта е катерачите да се набират с две ръце за възможно най-кратко време (тест „бързо набиране“). 2) За пръв път тестовете „power slap” и „бързо набиране“ се изпълняват с отчитане на силата, прилагана върху уреда. 3) Чрез изчисляването на редица механични параметри (включително темп на развитие на силата, импулс на силата, средна сила и пикова сила) е предоставена нова и много подробна информация, свързана с изпълнението на двата теста. 4) Чрез определяне на надеждността и валидността на голям набор от специфични за катеренето тестове е проверена тяхната приложимост, както и значимостта на латентните признаци, които те измерват. Това може да помогне на специалистите поефективно да построяват тренировъчния процес в катеренето. 5) Създадени са регресионни модели за оценяване на резултатите от изследваните тестове. 6) Предоставена е възможност за по-широко въвеждане в спортната практика на така наречения тест “блок’. Чрез него надеждно се прогнозира силата, която може да се постигне при набирането с една или две ръце. Може да бъдеат избегнати консумиращи време и трудоемки за организиране тестове. 27 Публикации, свързани с темата на дисертационния труд:ВЪВЕДЕНИЕ Катеренето е начин на придвижване на човека по полегнал, отвесен или надвесен терен. В него участват горните крайници, което го различава от изкачването, което се извършва само с помощта на краката. С други думи, катерачът използва целия двигателен апарат. Двигателната дейност е резултат от едновременни и последователни съкращения на мускулите на горните и долните крайници, които придвижват тялото по скалата (или изкуствена структура), като по този начин катерачът преодолява собственото си тегло. Мускулната група, която взема най-активно участие в дейността е мускулната група на сгъвачите на пръстите. Сред останалите, взимащи голямо участие, са сгъвачите на лакътна става и на туловището, чиито сила и издръжливост са по-слабо проучени. Мускулатурата на мишницата, както и на сгъвачите на туловището, като част от горната част на тялото на катерача с помощта на която той се изкачва, преодолявайки гравитационните сили, оказват огромна роля в спортните постижения. Опитът показва, че в стремежа си да изкатери определен маршрут, докато разрешава сложността на релефа и най-често обратния наклон на повърхността, катерачът интензивно използва раменния пояс и центъра на тежестта си, като постоянно приближава тялото в посока към стената, за да преодолее гравитационните сили. В това си усилие, той интензивно използва мускулатура на туловището, сгъвачите в лакътната става и мускулатурата на раменния пояс. Сред двигателни качества, които са фактори, обуславящи постижението в спортното катерене са мускулната група на сгъвачит на предмишницата и на второ място на сгъвачите на раменния пояс. Съществуват множество данни от научни изследвания до този момент, чрез които могат да се определят точно характерните морфо-антрпометрични и двигателни особености на спортния катерач във връзка с прогнозиране на високото спортно постижение и катерачни умения. Може да се предположи, че елитният спортен катерач притежава: не много висока фигура, нисък процент подкожни мазнини, висока степен на максимална сила на мускулите на горните крайници и в горната част на тялото, отнесена към теглото, висока степен на динамична и изометрична силова издръжливост, положителен маймунски индекс, високо ниво на специфични аеробни и анаеробни възможности, гъвкавост в тазобедрените стави (Baláš et al. 2014; Grant et al. 1996; Michailov et al. 2009; Philippe et al. 2012, Vigouroux, Quaine 2006; Fryer et al. 2015; Grant et al. 1996; Mermier et al. 2000; Draper et al.2008; Михайлов 2006; Michailov 2014; Михайлов и кол. 2011). 3 Изследванията сочат, че четирите основни качества на високото спортно майсторство в катеренето – 1). силата на хвата (измерена чрез стандартен ръчен динамометър) (Berrostegieta L., 2006; Laffaye G, 2014; López-Rivera E., 2014; Michailov ML, 2014), следвана от 2). максималната специфична сила на сгъвачите на предмишницата (Grant S, 2001, Grant S et al, 1996, Laffae G, 2014, Schweizer A. , 2001 Watts P.B. (2004) , Watts, 1996, Михайлов М., 2006, Laffaye G, 2014, Lopez-Rivera E., et al, 2012, Macdonald JH. , 2011; Michailov ML, 2014); 3.)издръжливост на раменен пояс, измерена чрез вис на сгънати ръце (Baláš J., 2012, Grant, S, 2001, nt S, 2001, Mermier C, J, 2000, Mermier C, 1997, Michailov, ML, 1997, Wall, SB, 2004, Watts PB., 2004, Watts PB, 2008, Watts PB, 1996); 4.) взривна сила на горните крайници (Berrostegieta JI., 2006, Laffaye G, 2014, Michailov ML, 2014); 5.) телесна маса (Giles LV, 2006, Mermier, C, 2000)– дейности, в които участва преодоляване чрез телесната маса на гравитационните сили, прекомерното тегло, оказва негативно влияние. Задължително условие за постигането на високо спортно ниво е ниският процент подкожна мазнина и балансирана мускулна маса; 6.) издръжливост на сгъвачи на туловището (Laffaye G, 2014 , Muehlbauer T, 2012) – все още не е установена зависимост между издръжливостта на тази мускулна група и спортното постижение; 7.) максимална сила на сгъвачи на туловището – максималната сила на сгъвачите на туловището е също важен фактор на спортното постижение; 8.) гъвкавост в тазобедрените стави (Grant, 2001, Mermier C, 1997, Michailov ML, 2006, Michailov ML, 2014). Описаните фактори в катеренето не са съвсем изяснени в науката. Установено, че постижението в този спорт зависи от комплекс от фактори, които се променят в зависимост от условията. Редица автори потвърждават факта, че катерачните възможности зависят и от силовите качества на мускулатурата на раменния пояс (Baláš et al. 2012; Berrostegieta 2006; Draper at al. 2011; Grant at al. 1996; Kodejska, Baláš , 2016; Laffaye at al. 014; Michailov at al. 2017; ; Wall at al. 2004). Tвърди се, че максималният брой набирания (Baláš et al. 2012), продължителността на виса със сгънати ръце (Grant, S, 2001, Grant S, 2008, Mermier C, 2000) и силата при набиране на една ръка (Wall, CB, 2004) корелират със спортното постижение и катерачните умения. Характерна особеност на двигателната дейност в катеренето е, че катерачите са подложени на непрекъснато физическо напрежение, тъй като по време на катерене се редуват изометрични интермитентни контракции с динамични движения и кратки почивни интервали, които предизвикват намалено снабдяване на кислород в мускулите. Затова и типът издръжливост, която се оказва важен фактор след максималната сила на пръстите в 4 спорта, е силовата издръжливост. С подадена интензивност между 40% - 100% от максималната волева контракция е установено, че катерачи издържат по-дълго време от некатерачи и следователно те се справят по-добре със специфични ритмични контракции дълго време. Те показват и по-продължително задържане на напрежението до изтощение (Baláš et al. 2012 Vigouroux, Quaine 2006; Philippe et al. 2012, Michailov, 2005, MacLeod et al. 2007; Michailov 2014; Philippe et al. 2012; Vigouroux, Quaine 2006; Fryer et al. 2015). Други особености на двигателната дейност, от които зависи спортното постижение в катеренето са взривната сила на горните крайници или по-конкретно градиентът на силата на сгъвачите на пръстите (Berrostegieta J I., 2015, Koestermeyer G., 2000, Michailov, 2014) - специфична експлозивната сила на сгъвачите на горен крайник (Berrostegieta J I. , 2015, Laffaye G, 2014, Michailov, 2014), издръжливостта на раменния пояс (Baláš J. 2012, Grant S, 1996, Macdonald JH., 2011; Michailov, 2014), силовата издръжливост на сгъвачи на гръбнашния стълб (Muehlbauer T at al, 2012), гъвкавостта (най-общо в тазобедрените стави (Михайлов, 2006; Michailov et al. 2009; Baláš et al. 2009, Michailov, 2006, Michailov, 2014). Интересен е фактът, че силата на катерачите, измерена с ръчен динамометър, не е особено голяма, сравнена с общата популация. Относителната сила, измерена чрез ръчен динамометър и специфичната сила на пръстите обаче са със значително по-високи стойности и са отличителни белези главно на елитния катерач. За постигане на високо ниво в спортното катерене се изисква голяма сила на сгъвачите на пръстите и на мускулатурата на раменния пояс, голяма подвижност в тазобедрената става ̶значително по-високи нива за елитните катерачи в сравнение с любителите и контролни групи. Силата и издръжливостта на сгъвачите на пръстите при специфичен хват детерминират в голяма степен спортното постижение. Относителната сила на пръстите определя спортното постижение между 50% и 60%, а силовата издръжливост, измерена чрез динамометрични тестове при една и съща относителна интензивност, представена като процент от максималната волева контракция, детерминира спортното постижение 30% (при интермитентни тестове), 48% (при интермитентни тестове) или около 70% (при висове на ръб поради това, че резултатът в този тест зависи не само от издръжливостта, но и от силата) (Михайлов 2022). Силата на мускулатурата на раменен пояс също е един от силно значимите фактори за прогнозиране на отличен спортен резултат сред катерачите. Също така, елитните катерачи имат по-голяма издръжливост на раменния пояс (r2 = 0.49) (Baláš et al. 2012). Те имат по-голяма издръжливост на горната част на тялото (измерена по време на вис на сгънати ръце и набиране) и специфична сила на пръстите в сравнение с рекреационните 5 катерачи. Мускулната издръжливост на раменния пояс, измерена при вис на сгънати ръце е качество, показано в изследването на Draper et al. (2021). През 2011 година същият автор проверява валидността на теста за взривна сила (powerslap), че е с отлична надеждност. От него става ясно само, че е по-важно времето на висене, а не броят на набиранията. Друго изследване на Wall et al. (2004), установява, че относителната и максималаната сила на раменния пояс корелират с катерачните постижения при жени катерачки. Също така е известно, че спортното катерене изисква високо ниво и на издръжливост на мускулите сгъвачи в лакътна става по време на мускулни контракции с висока интензивност, но прекомерното й повишаване най-вероятно няма да доведе до значително подобряване на нивото на катерене (Michailov et al. 2017). По-конкретно – катерачите се отличават значимо от популации, които не се занимават с катерене, по относителния импулс на силата, при относителна интензивност 70% и 50% MVC при изолирано участие на сгъвачите в лакътна става). На базата на наличните данни може да се допусне, че максималната сила и мускулната издръжливост на мускулатурата на раменния пояс и сгъвачите на пръстите имат сходна важност за постижението в спортното катерене, като максималната сила е доминиращ фактор. Взривната сила на мускулатурата на горната част на тялото е фактор на постижението в катеренето, но е по-важна в боулдъра, отколкото в спортното катерене (дисциплината трудност). Мощността, генерирана по време на динамични набирания пък като че ли зависи повече от максималния силов потенциал на катерачите, а не от техните взривни възможности (способността им бързо да активират повече мускулни влакна, за да развиват силата с висок темп). Не са много изследванията, свързани със значението на мускулатурата на раменния пояс и мишниците за постиженията в катеренето, както и с надеждността и валидността на тестовете за тяхното измерване и оценка. Мускулната сила и издръжливост на мускулатурата на раменния пояс би следвало да могат да се изследват както чрез традиционно използваното упражнение – набиране с или без тежести, така и чрез тест „блок“, а за установяване на нивото на взривната сила на тази мускулна група е подходящо да се използват тестове power slap и бързо набиране. За да се изясни, доколко тези твърдения са достоверни и колко са информативни споменатите тестове, са необходими допълнителни доказателства. Литературата посветена на катеренето като двигателна дейност разполага с минимално количество стандартизирани тестове, които биха били подходящи за тази специфична дейност, а и повечето от тях разглеждат някой конкретен специфичен 6 аспект на катеренето или са изпълнвани без наличието на специализирана апаратура. Основна част от съдържанието на настоящия дисертационен труд са резултатите от проведените изследвания за установяването на информативността на досега съществуващите и нововъведените от нас тестове за оценка на силовите качества и издръжливостта на мускулите сгъвачи в лакътна става и раменния пояс при спортни катерачи. Участниците изпълняват поредица от тестове за максимална и взривна сила на горните крайници, както и за силова издръжливост при противодействие на собственото тегло или при една и съща относителна интензивност, зададена в проценти от максималната сила. Установява се и се проверява дали съответните тестове са достатъчно надеждни и валидни, както и каква е силата на зависимостта им със спортното постижение, както и в каква степен параметрите, които тези тестове измерват са подходящи за приложение в този спорт. 1. РАБОТНА ХИПОТЕЗА Гореописаното обосновава необходимостта от провеждането на настоящото изследване и определя неговата работна хипотеза: Предполагаме, че тестовете „блок“, „power slap“ и „бързо набиране“ са надеждни, валидни и подходящи за приложение в спортното катерене като предпоставка за тяхното приложение в практиката на контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. 2. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 2.1. ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Целта на изследването е чрез установяване надеждността и валидността на тестове за измерване на мускулната сила и издръжливост на раменния пояс да се усъвършенства контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. 2.2. ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 1) Да се направи характеристика на спортното катерене като специфична двигателна дейност и да се представят главните фактори на спортното постижение в този спорт. 2) Да се систематизират данните от научните публикации за мускулната сила и 7 издръжливост като главни фактори в спортното катерене, както и за използваните тестове за тяхното измерване и оценяване. 3) Да се извърши изследване на надеждността на механични параметри, отчитани чрез използването на три силови теста и динамометър, специализирани за катерачи. 4) Да се предоставят данни за критериална валидност, свързана със степента, в която различни тестове и техните параметри определят спортните постижения. 5) Да се предоставят данни за конструктивна валидност, свързана с това даден параметър за кой латентен признак носи информация, както и за съответствието и взаимозаменяемостта на сродни. 6) Да се разработят регресионни модели за оценка на резултатите от изследваните тестове. 2.3. ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 2.3.1 Обект на изследване Обект на изследване са мускулната сила и издръжливост в спортното катерене, като основни фактори на спортното постижение. 2.3.2. Предмет на изследване Предмет на изследване са информативността на тестове за максимална сила, взривна сила и мускулна издръжливост на мускулатурата на мишниците и раменния пояс, както и тяхното значение на тези качества за постижението в спортното катерене. 2.4. МЕТОДИКА 2.4.1 Участници В изследването участват 15 катерачи с redpoint ниво от 7а до 9a, средно 7b+ и боулдъринга (от 6c до 8c+, средно 7c+). Спортните постижения са отчитани в категория за трудност по френската скала. За да бъде възможна тяхната статистическа обработка и определянето на квалификацията на катерачите, е използвана метричната скала на Международната асоциация за научни изследвания в скалното катерене (IRCRA), разработена от Draper et al. (2015), според която катерачите могат да бъдат класифицирани по спортни постижения като: „начинаещ“, „средно ниво“, „напреднал“, „елитен“ и „световна класа“ . 8 2.4.2 . Изследователски подход към проблема Настоящият труд включва необходимите за голяма част от научните разработки теоретична и експериментална изследователска работа. 2.4.3. Методи на изследването Проучване на информационни източници Дисертационният труд съдържа 152 страници, 25 фигури, 18 таблици, 103 препратки, от които 22 на кирилица, 81 на английски език, 1 препратка към уебсайт. Проучени са наличните в научните публикации сведения, свързани с характера на натоварването и физиологичните реакции по време на катерене, както и на детерминираните от тях изисквания към физическите възможности на спортните катерач. Експеримент Експериментът на настоящия труд е контролирано изследване с констативен характер, при което всички използвани тестове са изпълнени еднократно. За установяване надеждността на тестовете, при някои от тях се изпълнява дублиране, повторно изпълнение (ретест). Условията на изследването са моделирани така че да се установи състоянието на силата и издръжливостта на мускулите сгъвачи в лакътна става на участниците в изследването. Данните служат и за установяване на значението на изследваните двигателни качества в спортното катерене, както и за определяне на надеждността и валидността на различни видове тестове и регистрираните чрез тях и чрез съвременна апаратура механични показатели, служещи за оценка и задълбочен анализ на състоянието на катерачите. За целта участниците в изследването изпълняват общо 9 теста. Четири от тестовете са за измерване на максималната сила (три за раменния пояс и един за сгъвачите на пръстите), три от тестовете са за мускулна издръжливост (два за раменния пояс и един за сгъвачите на пръстите), а останалите два теста са за взривна сила на горните крайници. Повечето тестове са изпълнени на специфичен динамометър (Climbro, София, България). Затова чрез всеки тест са регистрирани по няколко механични параметри, както са изчислени и редица производни показатели. Общият брой на регистрираните с тези тестове показатели е над 60. Математико-статистически методи Част от данните, събрани чрез проведеното изследване представляват директно 9 регистрирани от изследователя или автоматично изчислени от софтуера на измервателната апаратура силови характеристики. Това се отнася до тестовете за максимална сила и мускулна издръжливост. Данните, събрани чрез тестовете за взривна сила представляват силови дискрети във времето. Затова те са подложени на първоначална обширна математическа обработка с цел изчисляване на механични параметри, които служат за определяне на постиженията в тези тестове. Установили сме надеждността и валидността на тестовете, а обективността, като друг критерий за информативност не е изследвана, тъй като е използван уред и по този начин намесата на изследовакоето се свежда до минимум. Тъй като стандартността е също важен критерий за информативност, е осигурена еднаквост на условията по време на тестовете. Те са изпълнени в лабораторни условия, а тяхното изпълнение е контролирано спрямо изискванията, описани в съответната глава (Брогли, Я., 1979) 2.4.4. Методология Екперименталната работа за осъществяване на целта и задачите на настоящия труд включва редица измервания, при които се използва специализирана апаратура за регистриране на механични параметри. Измерват се основни антропометрични характеристики на изследваните лица и се регистрират техните спортни постижения, възраст и спортен стаж. Апаратура За повечето тестове е използвана специлизирана апаратура „Climbro“ – съоръжение с вградени силоизмервантелни сензори с честота на дискретизация 100 Hz и мобилно приложение. Мобилното приложение предоставя инструкции и обратна връзка в реално време за величината на прилаганата сила, времето на мускулните контракции и фазите на релаксация. Процедури и тестове Участниците в изследването изпълняват следните тестове: 1. Тест за специфична максимална сила на сгъвачите на пръстите; 2. Специфичен тест за максимална сила с една ръка (с 90o флексия на лакътна става) – „Блок“; 3. Тест за максимална сила чрез набиране с две ръце с максимална тежест; 4. Тест за максимална сила чрез набиране на една ръка с минимална противотежест; 5. Специфичен тест за мускулна издръжливост на сгъвачите на пръстите; 10 6. Тест „Блок“ за мускулна издръжливост на мускулите сгъвачи на раменен пояс; 7. Тест „Вис на сгънати ръце“; 8. Тест, наречен „Power slap”; 9. Тест на взривна сила „Бързо набиране“. 3. РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ 3.1. НАДЕЖДНОСТ НА ПАРАМЕТРИТЕ ОТ ДИНАМОМЕТРИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ Резултати Доколко количествените резултати от тестовете отразяват действителното състояние на измерваните признаци е демонстрирано с няколко статистически показателя за надеждност в таблицa 11 от дисертационния труд. Между нито един от параметрите, измерени при теста и ретеста, няма значими разлики. Надеждността е оценявана като: отлична при ICC > 0.9, добра при ICC между 0.75 и 0.9, умерена при ICC между 0.5 и 0.75 и ниска при ICC < 0.5. Според тези критерии максималната сила на сгъвачите на пръстите и на мускулатурата на раменния пояс е параметър с отлична надеждност (таблица 11). Другите тестове, за които има сведения за надеждност, са тестовете за взривна сила power slap и бързо набиране. Параметрите с отлична и добра надеждност в теста power slap са достигнатото разстояние (стандартна грешка на измерването само 1.8 cm), средната сила и времето на теста. Останалите параметри са с умерена надеждност. Това са пиковата сила и показателите за темп на развитие на силата. Параметрите с отлична и добра надеждност в теста бързо набиране са пиковата и средната сила, както и теоретично установеното време на теста (стандартна грешка на измерването 0.03 s). С умерена надеждност са времето на теста и темпът на развитие на силата при Fpeak и 95% Fpeak. Останалите показатели за темп на развитие на силата са с ниска надеждност. Анализ на получените резултати Анализът на надеждността на тестовете и техните параметри показва, че тестовете за максимална сила отразяват действителното състояние на това качество, както по отношение на мускулите сгъвачи на пръстите, така и на мускулатурата на раменния пояс. Високата надеждност на използвания тест за сила на сгъвачите на пръстите при специфичен хват вече е установявана от предишни изследвания (Baláš et al. 2015, 11 Michailov et al. 2018). За теста „блок“ обаче това са вторите сведения за надеждност, след публикуваните резултати по този проблем от Michailov & and Baláš (2023). Оказва се, че той също може обосновано да се прилага поради отличните стойности на ICC (0.947). С настоящото изследване за пръв път се предоставят сведения за надеждността на теста „бързо набиране.“ Високите нива на надеждност на максималната и средна сила, постигнати в този тест, както и а времето за неговото изпълнение, потвърждават неговата приложна стойност. Все пак трябва да се има предвид, че теоретично изчисленото време на теста се възпроизвежда от катерачите в по- голяма степен от времето до началото на фазата на олекотяване, която се наблюдава в края на набирането. Вероятно катерачите не са адаптирани да развиват много сила за единица време в началото на набирането, поради което и не могат да възпроизведат средни или под средните стойности на силата си за кратко време (например 100 или 200 ms). Същото подсказват и по-ниските нива на надеждност на показателите на темпа на развитие на силата спрямо останалите параметри в теста power slap. Темпът на развитие на силата е показател за взривност, от която зависи скоростта на мускулното съкращение. Знае се обаче, че височината на отскока се определя най-вече от импулса на силата (McBride et al. 2010), а не от взривността на усилието. Еднаква височина и импулси могат да се постигнат и при по-кратки и взривни, и при не толкова взривни, но сравнително по-дълги усилия (за целта при по-кратките усилия средната сила ще бъде по-голяма и обратното). За това свидетелства много високата надеждност (на второ място след постигнатото разстояние) на средната сила (ICC = 0.864). Таблица 11. Показатели за надеждност на резултатите от тестовете за максимална сила на сгъвачите на пръстите и мускулатурата на раменния пояс Тест Параметър Средни стойности опит 1± SD Средни стойности опит 2 ± SD p 95% LOA SEM ICC Максимална сила на сгъвачите на пръстите Fmax (N) 583 ± 81 586 ± 74 0.651 -57 – 50 21 0.927 „Блок“ за максимална сила на мускулатурата на раменния пояс Fmax (N) 744 ± 92 742 ± 88 0.799 -55 – 59 20 0.947 3.2. ВАЛИДНОСТ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ТЕСТОВЕ И ТЕХНИТЕ ПАРАМЕТРИ За да се използват в спортната практика изследваните тестове и техните параметри 12 е необходимо те да и валидни. Тяхната валидност е проверена по два начина в настоящото изследване. От една страна е установена тяхната критериална валидност чрез изчисляване на коефициентите на корелация между измерваните параметри и спортните постижения. Така е определено доколко информацията, която те носят е свързана със способности, които са фактори на постижението в спортното катерене. Вторият вид валидност е установена чрез определяне на съответствието между различните параметри и тестове. 3.2.1. Зависимости между спортните постижения и резултатите в двигателните тестове Резултати Налице са множество статистически достоверни корелации (p < 0.05) между резултатите от тестовете за сила и мускулна издръжливост и спортните постижения в стиловете red-point и on-sight в спортното катерене (lead – водене) и дисциплината боулдър (Таблица 14 ). 

Наличието на значими зависимости между изследваните параметри и спортните постижения свидетелства за това, че тестовете са критериално валидни и подходящи за 15 контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. Установените коефициенти на корелация между спортните постижения и силовите характеристики на тестовете за взривна сила са нови данни, тъй като изследователите, които са прилагали тези тестове, не са разполагали със специализирани динамометри, даващи възможност да се измерва прилаганата по време на набиране сила върху опорите на ръцете. Силовите параметри, времето и мощностите, отчитани с теста power slap са валидни по отношение на спортното постижение в катеренето. Трябва да се има предвид обаче, че основният резултат от този тест е достигнатото разстояние, което корелира значимо само с боулдър постижението на участниците. Това трябва да значи, че взривните набирания за достигане на по-далечни хватки са по-важни за боулдъра, отколкото за спортното катерене при напреднали катерачи. Отново за боулдеристи се оказва по-полезен тестът „бързо набиране“. Корелационният анализ показва, че, колкото за по-кратко време се набира катерачът, толкова по-труден боулдър е възможно да премине. Липсата на значими корелации между спортните постижения и останалите параметри на този тест вероятно се дължи на непълното реализиране както на максималния силов потенциал, така и на темпа на развитие на силата. Това предположение намира логика във факта, че извършената работа за единица време, т.е. мощността, е функция от генерираната сила и скоростта на мускулното съкращение, което пък се определя от темпа на развитиe на силата. Логично е да се счита, че след като задачата в теста „бързо набиране“ е катерачът да се набере за възможно найкратко време, скоростта на мускулното съкращение и съответно темпът на развитие на силата да са по-важни за резултата в теста от максималния силов потенциал. В теста “бързо набиране” преместването е ограничено от дължината на горния крайник и след набирането не се използва създадената инерционна сила за по-нататъшно придвижване, така както по време на катерене или в теста power slap. В теста power slap участниците са реализирали в по-голяма степен максималния си силов потенциал и способността бързо да активират мускулните влакна. Но изявата на максималния силов потенциал в теста бързо набиране е ограничен от теглото на катерачите. Това е още една възможна причина за невъзможността за нереализиране на максималния силов потенциал по време на бързото набиране. Заключение: силата на сгъвачите на пръстите при специфичен хват и на раменния пояс, отчетена с теста „блок“, имат равни значения за успеха в катеренето. За разлика от изследването на Ozimek et al. (2016), единственото където намерихме чужди данни за теста набиране с две ръце с тежести, в настоящото изследване е открита голяма сила на 16 зависимостта между относителната сила, регистрирана в този тест, и спортните постижения (R достига до 0.843). В теста „блок“ за мускулна издръжливост на раменния пояс фактът, че относителният импулс на силата корелира силно и достоверно със спортните постижения е нов. Досега се е знаело само, че катерачите се отличават значимо (p < 0.05) от популации, които не се занимават с катерене. Съществуват много резултати от тестове за мускулна издръжливост на сгъвачите на пръстите при интензивност, зададена като процент от максималната волева контракция. Болшинството от тях обаче са свързани с тестове, изпълнени при интензивност 60% MVC или по-ниска (Baláš et al 2016, Fryer et al. 2015, Michailov et al. 2018). Настоящото изследване показва, че тестът вис на сгънати ръце в голяма степен детерминира спортното постижение (49%), както е посочвано и по-рано (Baláš et al. 2012). 3.2.2. Съответствие между различните параметри и двигателни тестове Резултати Степента, в която един параметър детерминира друг параметър или резултат от даден тест съответства на друг тест носи информация за конструктивната валидност на измерваните признаци. Т.е. доколко даден тест или параметър носят информация за конкретен латентен признак, както и доколко даден тест може да замени друг. В тази глава са представени сведения за конструктивната валидност на разстоянието постигнато в теста “power slap”, импулса на силата в същия тест, мощността и граиентите на силата в двата теста за взривна сила (power slap и бързо набиране), както и за резултатите от тестовете за максимална сила. Съответствие между теста „блок“ и набиране с две ръце“ Максималната сила в теста „блок“ е с 363 N по-ниска от максималната сила в набирането с две ръце (таблица 4 , фиг. 14). Тази разлика е статистически достоверна (p < 0.001) и долната и горна граница на съгласие са отдалечени, но сравнително ниската стандартна грешка на оценката (SEM = 53 N) и високата вътрешнокласова корелация (ICC = 0.781) показват добро съответствие между двата теста. Освен това регресионният модел, при който максималната сила при набиране с две ръце (Fmax-набиране-2ръце) е зависима променлива, а максималната сила от теста „блок“ (Fmax-блок) е независима променлива, е адекватен. R = 0.879, R2 = 0.754, F = 40.909, p < 0.001. Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: Fmax-набиране-2ръце (N) = 23.707 + 1.446*Fmax-блок (N) 17 Таблица 17. Съответствие между максималната сила от теста „блок“ и набирането с две ръце Средни стойности Fmax-блок ± SD (N) Средни стойности Fmax-набиране ± SD (N) p 95% LOA SEM ICC 762 ± 87 1125 ± 144 < 0.001 -517 – -209 53 0.781 Fmax-блок: максимална сила от теста „блок“; Fmax-набиране-2ръце: максимална сила от набирането на две ръце; LOA: граници на съгласие; SEM: стандартна грешка на измерването; ICC: вътрешнокласов коефициент та корелация. 

 

Фигура 13. Блант-Алтман плот, илюстриращ съответствието между максималната сила от теста „блок“ и набиране с две ръце. Таблица 18. Съответствие между максималната сила от теста „блок“ и набирането с една ръце Средни стойности Fmax-блок ± SD (N) Средни стойности Fmax-набиране ± SD (N) P 95% LOA SEM ICC 762 ± 87 567 ± 115 < 0.001 66 – 323 42 0.810 Fmax-блок: максимална сила от теста „блок“; Fmax-набиране-1ръка: максимална сила от набирането на една ръка; LOA: граници на съгласие; SEM: стандартна грешка на измерването; ICC: вътрешнокласов коефициент та корелация. Съответствие между теста „блок“ и набиране с една ръка“ Максималната сила в теста „блок“ е с 195 N по-висока от максималната сила в набирането с една ръка (таблица 5, фиг. 2). Тази разлика е статистически достоверна (p < 0.001) и долната и горна граница на съгласие са отдалечени, но сравнително ниската стандартна грешка на оценката (SEM = 42 N) и високата вътрешнокласова корелация (ICC = 0.810) показват добро съответствие между двата теста. Както при горния случай, 18 регресионният модел, при който максималната сила при набиране с една ръка (Fmaxнабиране- 1ръка) е зависима променлива, а Fmax-блок е независима променлива, е адекватен. R = 0.833, R2 = 0.671, F = 29.507, p < 0.001. Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: Fmax- набиране-1ръка (N) = -244.559 + 1.066* Fax-блок (N) Фигура 14. Блант-Алтман плот, илюстриращ съответствието между максималната сила от теста „блок“ и набиране с една ръка. Съответствие между максималната сила при набиране и средната сила при взривните тестове Множественият стъпков регресионен анализ, показва че има зависимост също между Fmax-набиране-2ръце и средната нето сила от теста “power slap” (Favg-net-PS) и теста „бързо набиране“. Регресионният модел, при който Fmax-набиране-2ръце е зависима променлива, а Favg-net-PS е независима променлива, е адекватен. R = 0.925, R2 = 0.842, F = 59.608, p < 0.001.Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: Fmax-набиране-2ръце = 781.839 + 2.086* Favg-net-power-slap Регресионният модел, при който Fmax-набиране-2ръце е зависима променлива, а Favg-net-БН е независима променлива, е адекватен, но за разлика от горния модел, при този модел коефициентът на детерминация (R2 ) не е висок. R = 0.744, R2 = 0.479, F = 7.430, p < 0.034. Уравнението, изразяващо зависимостта, има следния вид: 19 Fmax-набиране-2ръце = 436.839 + 4.695* Favg-net-БН Данните от регресионния и корелационния анализ свидетелстват за това, че изследваните тестове и техните параметри са конструктивно валидни. Тези данни, както и информацията, свързана с надеждността на параметрите и тяхната връзка със спортните постижения потвърждават и работната хипотеза. Тестът за максимална сила „блок“, при който се натоварва динамометър чрез изометрично усилие, дърпайки ръкохватка, докато раменната и лакътната става са във 90° флексия, е информативен. Той е едновременно надежден и валиден по отношение на спортното постижение в катеренето (критериална валидност) и признака, който е предназначен да измерва (конструктивна валидност). Доказателствата за неговата надеждност и критериална валидност са поместени в глави 3.2. и 3.3.1. на дисертационния труд. 

Доказателство за неговата конструктивна валидност е неговото съответствие с резултатите от набирането с една и две ръце, както и от адекватността на регресионните модели, които позволяват резултатите да се прогнозират на базата на максималната сила в теста „блок“ (таблици 4 и 5, фиг. 1 и 2). Този вид прогнозиране е изключително удобен за спортната практика поради трудоемкостта на тестовете, изискващи набиране с тежести. Тестът „блок“ се изпълнява за няколко секунди, а набирането с тежести може да продължи над половин час докато се установи максималната сила. Това води до изтощение. Тестовете за взривна сила също са надеждни. Това е потвърдено със стойностите на статистическите показатели, поместени в глава 3.2. От настоящата глава става ясно, че част от техните параметри са конструктивно валидни за максималния силов потенциал, а друга част за взривната сила на катерачите. Параметърът от този тест, който най-силно определя достигнатото разстояние, е импулсът на силата, а той в настоящото изследване се определя в най-голяма степен от максималния силов потенциал и в по-малка степен от взривните възможности. Максималният силов потенциал изглежда определя в по-голяма степен мощността, отколкото взривните възможности, отчетени чрез градиентите от същия тест. Мощността, постигната в теста „бързо набиране“ обаче зависи най-много от взривните възможности. Данните от настоящото изследване подсказват, че „по-чисти“ показатели за взривност са градиентите на силата от теста „бързо набиране“, а не от теста “power slap”. В допълнение изглежда, че средната нето сила от теста “power slap” е по-информативна за максималните силови възможности отколкото средната нето сила от теста „бързо набиране“. Всичко това показва, че е най-правдоподобно да се смята, че по време на дина20 мични движения за достигане на по-далечни хватки катерачите преместват тялото си и генерират мощност предимно за сметка на максимален силов потенциал, а не на темп на развитие на силата. Това заключение може да не се ограничава само до катерачи на ниво – „напреднали“ и съвпада със становището на Michailov & Baláš (2023). Те допускат, че споменатият начин на генериране на мощност се дължи на липсата на необходимост катерачите да активират голям брой двигателни единици още в ранната фаза на мускулната контракция по време на набиране. Niegl & Fuss (2010) установяват, че докато катерачите скачат с две ръце във въздуха, за да се хванат за далечна хватка те трябва да повдигат центъра на тежестта си около 10 см по-високо, така че да се избегнат големи пикови сили на реакция на опората и да се осигури повече време за „овладяване“ на хватката, т.е. за противодействие на импулса на падащото тяло. От глава 3.3.1. стана ясно, че мощността и другите параметри от теста power slap, носещи смесена информация корелират силно със спортното постижение. Това показва, че този тест е валиден по отношение на спецификата на натоварването в катеренето. 3.3. 

ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДВИГАТЕЛНИТЕ ТЕСТОВЕ

 Статистическите показатели за надеждност и валидност свидетелстват за това, че изследваните тестове са информативни и подходящи за приложение при катерачи. Резултатите от тези тестове обаче биха били по-полезни за оптимизирането на тренировъчния процес в спортното катерене, ако бъдат оценявани. Така ще може да се добие представа доколко са задоволителни личните постижения на отделните катерачи в конкретните тестове. За разлика от първичните резултати от тестовете, точките за оценяване позволяват сравнение на състоянието на признаци, които се отчитат чрез различни мерни единици. Това дава възможност и да се установи профилът на катерача, т.е. да проличат евентуални силни и слаби страни, което ще покаже, доколко катерачът е подготвен балансирано. В тази глава са представени уравнения, които да служат за превръщането на параметрите от тестовете, които корелират силно със спортните постижения, в регресионни оценки. Оценките са наречени регресионни, защото тяхното определяне става на базата на регресионния анализ. Благодарение на него са определени силата и формата на зависимостта между даден резултат от тест (зависима променлива) и спортното постижение в стила red-point или boulder (независими променливи), както и стойностите на параметрите на уравненията, служещи за оценяване. На практика то става като резултатите от тестовете се превръщат в категория на трудност. Този вид 21 точки са прогноза на спортното постижение и показват какъв е потенциалът на катерача. Т.е. каква категория на трудност е възможно катерачът да преодолее на базата на текущото ниво на измервания латентен признак.  Регресионен модел за оценяване на взривната сила на мускулатурата на раменния пояс, представена чрез разстоянието, постигнато в теста “power slap”, отнесено към дължината на горния крайник Адекватност на модела за оценяване на взривната сила на мускулатурата на раменния пояс чрез прогнозиране на спортното постижение боулдър на базата на постигнатото разстояние в теста “power slap”, отнесено към дължината на горния крайник: R = 0.699, R2 = 0.438, F = 9.580, p = 0.011. Фиг. 22 Регресионен модел за оценяване на взривната сила на мускулатурата на 30 25 20 15 10 5 0 Power slap y = 18.897x - 2.1656 0 0.5 1 1.5 Разстояние (cm/cm) Boulder (IRCRA) 30 20 10 0 Power slap y = 2.7722x + 13.296 0 1 2 3 4 5 Favg-net/kg (N/kg) Red-point (IRCRA) 24 раменния пояс чрез средната нето сила (Favg-net/kg), отнесена към телесната маса и постигната в теста “power slap” Адекватност на модела (установен с множествена стъпкова регресия) за оценяване на взривната сила на мускулатурата на раменния пояс чрез прогнозиране на спортното постижение red-point на базата на средната нето сила (Favg-net/kg), отнесена към телесната маса и постигната в теста “power slap”: R = 0.843, R2 = 0.681, F = 24.460, p = 0.001. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 

На базата на статистическия и логическия анализ на резултатите може да се обобщи, че използваните двигателни тестове са надеждни и валидни, както и подходящи за контрола на тренировъчния процес в спортното катерене. Тестовете също така предоставят подробна и с широк обхват информация за състоянието на специфичната мускулна сила и издръжливост на катерачите поради множеството измервани параметри, които са валидни за различни способности. Освен това настоящото изследване допълва наличните знания по разглеждания проблем, тъй като част от събраните данни са нови и не са публикувани от други автори. Други важни приноси са установяването на значението на силовите качества на мускулатурата на раменния пояс и възможността да се приложат на практика изведените уравнения за оценка на постиженията в тестовете. Всичко това намира по-конкретен израз в следващите две глави. 

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ 

ИЗВОДИ: 1) Както тестът за максимална сила на сгъвачите на пръстите при специфичен хват, така и тестът „блок“ за максимална сила на мускулатурата на раменния пояс са с отлично ниво на надеждност (ICC > 0.9). 2) Високите нива на надеждност на времето за набиране и максималната и средна нето сила, постигнати в теста „бързо набиране“ потвърждават неговата приложна стойност. 25 3) В теста “power slap” най-високи нива на надеждност имат достигнатото разстояние, средната нето сила и времето на теста. 4) Наличието на значими зависимости между изследваните параметри и спортните постижения свидетелстват за приложимостта на същите в спортното катерене. 5) При напреднали катерачи взривните набирания за достигане на по-далечни хватки са по-важни за боулдъра, отколкото за спортното катерене дисциплината „трудност“. 6) Максималната сила на пръстите и на раменния пояс имат равни значения. Издръжливостта на двете мускулни групи е със сходна важност, но е по-малък фактор за постижението от максималната сила. 7) Тестът „блок“ си съответства с набиранията с една и/или две ръце и може да ги замени. 8) По време на динамични движения за достигане на по-далечни хватки катерачите преместват тялото си и генерират мощност за сметка на максимален силов потенциал, а не на темпа на развитие на силата. 9) Показателите за темп на развитие на силата са по-информативни за взривните възможности на катерачите когато са определени чрез теста „бързо набиране“. 

ПРЕПОРЪКИ: 1) Тестът „блок“ е нужно да получи популярност, тъй като е високоинформативен и неговото изпълнение не отнема много време и енергия в сравнение с набиранията с тежести. По резултатите от теста „блок“ може да се прогнозира максималната сила, която може да се постигне по време набирането с една или две ръце. 2) Катерачите и техните треньори е добре да прилагат представените в настоящия труд тестове за взривна сила и да бъдат добре запознати с въпросите, засегнати в настоящото изследване. Само на базата на подробна информация за състоянието на ключови за постижението в катеренето фактори е възможно успешното оптимизиране на тренировъчния процес. 3) Съвременната тренировъчна и състезателна дейност изискват използването на 26 специализирани динамометри, които да позволяват определянето на параметри като темп на развитието на силата, мощност, време за взривно набиране и други. Тези параметри не може да бъдат установени без използването на апаратура. 4) Треньорите трябва да насочат усилията си и към към развиване на максималната сила, взривната сила и мускулната издръжливост на раменния пояс. 5) Способността да се достига далечно разположена хватка чрез динамично набиране може да се оценява чрез теста „power slap“, а взривната сила да се отчита чрез абсолютните и относителните индикатори за темп на развитие на силата (градиенти на силата), измерени чрез теста „бързо набиране“. 

 

ПРИНОСИ: 

1) С настоящото изследване за пръв път се предоставя информация за надеждността на теста за взривна сила, при който целта е катерачите да се набират с две ръце за възможно най-кратко време (тест „бързо набиране“). 2) За пръв път тестовете „power slap” и „бързо набиране“ се изпълняват с отчитане на силата, прилагана върху уреда. 3) Чрез изчисляването на редица механични параметри (включително темп на развитие на силата, импулс на силата, средна сила и пикова сила) е предоставена нова и много подробна информация, свързана с изпълнението на двата теста. 4) Чрез определяне на надеждността и валидността на голям набор от специфични за катеренето тестове е проверена тяхната приложимост, както и значимостта на латентните признаци, които те измерват. Това може да помогне на специалистите поефективно да построяват тренировъчния процес в катеренето. 5) Създадени са регресионни модели за оценяване на резултатите от изследваните тестове. 6) Предоставена е възможност за по-широко въвеждане в спортната практика на така наречения тест “блок’. Чрез него надеждно се прогнозира силата, която може да се постигне при набирането с една или две ръце. Може да бъдеат избегнати консумиращи време и трудоемки за организиране тестове. 27 Публикации, свързани с темата на дисертационния труд: 1. Михайлов М, Андонов Х, Денева Д, Ламбрева С, Грошев О, Йорданов П. Продължителност на изометричните усилия при зададена интензивност в различни видове спорт. Спорт и наука 2017; Извънреден брой 1: 179-192. 2. Michailov M, Lambreva S, Deneva D, Andonov H. Importance of elbow flexor muscle strength and endurance in sport climbing. Journal of Applied Sports Sciences 2017; 1:3- 12. 3. Ламбрева, Ст. Валидност на теста "Блок" за максимална сила на мускулатурата на раменния пояс при катерачи . „Спорт и наука“, 2024