Оценка на въздействието на скалното катерене върху психичното здраве и емоционалното благополучие при подрастващите

Изследване на: Hüseyin Gürer, Faruk AksnarFaruk Akçınar, Semiha Cömertoğlu Arslan Serpil Akçınar, Mehmet Güllü,Mehmet Güllü,Özgür Eken, Ahmet Kurtoğlu, Mehmet Ilkım, Madawi H. Alotaibi, Safaa M. Elkholi Изследването на Hüseyin, G. и кол. описва скалното катерене като терапевтичен инструмент в "психиатричните условия, който съчетава физическото натоварване с умствената ангажираност". Чрез повишено участие в социалните отношения и също такава ефективност, то би могло да подобри подобри психичното здраве на човека. Катеренето служи за справяне с тревожността, депресията и поведенческите проблеми при юношите. Това проучване има за цел да изследва ефектите от СК като физическа активност върху тревожността, депресията и емоционалните и поведенческите проблеми при юношите. В настоящото проучване участват 57 спортиста на възраст 14,5 ± 1,7 години и 91 юноши на възраст 13,6 ± 1,2 години, съответстващи по възраст и пол, които не са се занимавали професионално със спорт. В допълнение подробна психиатрична оценка в извършена от детски психиатър, използвайки Таблицата за афективни разстройства и шизофрения за деца в училищна възраст, настояща и жизнена версия (K-SADS-PL) за откриване на психиатрични състояния. На юношите в проучването са приложени също Ревизираната скала за детска тревожност и депресия - детска версия (RCADS-CV) и Въпросникът за силни страни и трудности (SDQ). Резултати: При сравнителния анализ на резултатите от RCADS-CV между групата на спортистите и контролната група, спортистите демонстрират значително по-ниски резултати както за разстройство на тревожността от раздяла (SAD), така и за генерализирано тревожно разстройство (GAD) със стойности съответно < 0,001 и 0,031. Въпреки че средните резултати за социална фобия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), паническо разстройство и голямо депресивно разстройство (ГДР) са по-ниски в групата на спортистите, разликите не са статистически значими (p > 0,05). При корелационния анализ беше установена умерено значима корелация между продължителността на спортуването и резултатите по скалата за SAD (p:0,010), OCD (p:0,014) и паническо разстройство (p:0,016). Няма значима разлика между групите по отношение на резултатите по SDQ. Заключение: Тези резултати показват, че RC, чрез уникалната си комбинация от физическо натоварване и умствена концентрация, може да предложи защитни механизми срещу определени тревожни разстройства сред подрастващите. Необходими са допълнителни проучвания, за да се изследва потенциалното използване на RC като превантивна програма както за здрави подрастващи, така и за такива с психиатрични разстройства.