Катерачният сезон започва с пълна сила, но бързо приключва, надявам се за кратко :-)

Отдавна чаках да започна голямото трениране и с пълна сила и мотивация за нови преживявания, влизам в програма, правена половин година, индивидуално за мен. Голям труд падна. След първия месец започвам да лазя по 7а-та на Вражите и се нахъсвам още повече. Всяка тренировка се анализира, записва се, премисля (както винаги всъщност). Започвам 2-рата част -вторият месец тежка силова издържливост и кампус (разбира се, неразделна част от 2-3 години насам). Чудя се дали да не се преместя в другата зала, където е по-спокойно и има доста подходящи за тренировката съоръжения - хватки, надвес, дължина на стената. И най-вече кампусът. Тук в НСА ръбчетата са по-добри, но всичко останало е доста неудобно за "надъхани" тренировки. Падам в рамките на 50см ширина върху дюшек????, от ляво е входът на женската съблекалня, а отдясно детската стеничка, където точно на 19-ти се оказаха 2 палави дечица, любопитни и търсещи силни усещания, които нямат идея, като падне как на главичката какво на кого ще се случи. Така бях свикнала (си мислех) с този род разсейки. Снимка на разположението на кампусборда в НСА :-(

И така на 19-ти 03, след като всичко вървеше по план (типично за мен, винаги отделям необходимото време и се настройвам сериозно за тренировка), още при загрявката на 4-та серия на кампуса падам на земята от шпиц и ходилата ми се обръщат обратно, като се чуват звуци, "хрус, хрус, хрус, хрус". Мислих си какво съм отговорила на момичето, което ме запита нещо, като тръгвах за упражнението, освен това в дясно децата се бяха засилили към мен. Така успях да се приземя в ляво и КОНТУЗИХ ЗА РАДОСТ само левия си крак - "Ставата на Шопар".

Една от най-яките стави, които добре, че не съм била счупила. Тази, която придържа пръстите на краката след глезена. В Спешното на Окръжна разбрах, че имам разкъсвания по връзките - ставата е навехната. Неприятна контузия, но гипс не искаха да ми слагат. Радвам се, защото вече на 3-таседмица, мога да стъпвам на пета (тя се оказа здрава ) и без патерици. Естествено случаят беше подложен на старателно проучване от моя страна - от причината, през обстоятелствата и занапред последствията. Очаквам скоро да започна работа, в която кракът ми да е здрав.:-) Най-неприятното в тази контузия е всъщност болката, която възпрепятсвтаа тренировките. Тази става (т.е това е сводът) носи 2/3 от тежеста на тялото и бавното възстановяване. Наричат я още Контузия на танцьора (падане от 1.5 м-2 на пръсти). 

  Кампусът е свързан с доста умора и разположението на такъв на входове на съвлекални и детската стена са абсолютно недопустими, но факт. Инатът си е инат - Втренчам се в целта и се опитвам да ПРИЕМА обстоятелствата и да си действам. Така приключи програмата (за сега)! :-P