Санта Линия - есен' 2015 среща с Адам Ондра и др.

В Санта линия попаднахме случайно.

Не държахме да катерим точно тук, но беше страхотно преживяване.

След като се оказа, че с влак на север от Lleida към Ager  е много трудно да се катери, както на доста места пишеше и е задължително да си с кола под наем, пътувахме 3 дни на стоп.

Натрупахме доста умора, но пък минахме през Terradets, където абсолютно нямаше как да преспим на палатки, с близък достъп до питейна вода и спокойствие. А това беше най-близкото до жп гара място за катерене.

Дам, St. Lorenc de Montgai, имаше подходящ паркинг за спане, но пък беше Рай за любителите на катерене на няколко въжета.

От Balaguer  ни взе автобус, чийто шофьор беше българин и ни стовари в Collegats, където преживях ужаса да срещна повече от 100 коня наведнъж, поведени на паша, което било характерно за този час на деня - 10 сутринта в този район.

Затвориха дори магистралата, за да мине стадото, водено от опитни коняри.

Едва не ни прескочиха палатката, а не исках да си представям да съм вътре през това време просто. Доближих се до тяхната кола и един кон толкова се приближи, че бях на ръба да вляза вътре.

Пътят на излизане от Терадетс.

Прекрасно място, на което не катерихме:-)

Срещнахме катерач, който в крайна сметка ни обясни какво представляват околните обекти, като Ager и Camarasa.

Взехме решение и се запътихме към Санта Линия.

Пристигнахме през нощта и веднага разпознахме, че сме на правилното място по двамата мърляви странници на чешмата, които пълниха с маркуч бидон за вода за вана си.

Попитахме ги дали е тук някъде обектът, тъй като беше пълна тъмница и те ни опътиха, че е на 5 минути.

Това е най-мистериозното място, на което съм спала последните години - 2 минути преди пещерата.

Santa Linya е името на селцето всъщност, а самата дупка, както я наричат се нарича "Cova Gran". До нея се стига пеша от селото по неосветен път  за 5 минути.

Това е и първото описание на мястото, на което се натъкнахме в селото.

 Селската кръчма, която отваря в 18 ч. и пълна с само с дядовци.

Странно е. Не изглежда място, на което хората се застояват в бара, но със сигурност го правят. Много закътано, без интернет.

Повечето от катерачите са с коли или ванове и пият бира или спят в следващия най-близък град Les Avellanes.

Santa Lynia и останалите обекти на близо са много достъпни от Lleida - Balaguer и на север.

Мистериозният паркинг, около който няма нищичко 10км/дм

Място за къпнинг е паркингът преди Дупката. Другият вариант за нощуване е наемането на апартамент в селото, което обаче никак не е евтино.

Храна се купува от града - на 10 минути с кола, а вода се налива от чешмата е селото.

Сезонът е кратък. Най-добре е да се катери септември-октомври, по-късно също може, но е рисковано, тъй като дъждовете и мъглите са много характерни за целия този регион. Маргалеф влиза в същата графа. Мокрите ниски мъгли са много характерна черта на тукашния климат.

Катеренето:

Изключително надвесено и много трудно. Издръжливост, но всяко движение е смесица от сила на горна част на тялото, ОФП, силова издръжливост, гигантска мотивираност.

Тук за онсайт се забравя, макар че на мен ми потръгна едно 7б, но след пасажа приключих. Всички катерачи циклят проекти, като е трудно сам да откриеш най-лесния вариант, но местните често обясняват бетите.

Изглежда сякаш има хватки и стъпки навсякъде, което никак не е за подценяване, защото се изхабява много енергия, докато откриеш точната част на хватката.

Новато едва опипваше едно 7c  до нас, при положение, че екипира 8б-та. Може би просто е стил!

Общото ниво на катерачите тук е много високо.  90% от всички тук катереха 8б+.

Тук срещнахме Adam Ondra, Domen Scofic.

В един от почивните ни дни се оказа, че е почивен и за френските катерачи, които обаче към 18 ч се стекоха странно защо към пещерата без раници.

Крис позна, че нещо необичайно и важно се случва и решихме да проверим.

Оказа, че някой се беше вързал на моя маршрут и докато усетя, забелязвайки огромна камера на земята, разпознах рошавата глава на Адам Ондра.

Бeз да съм забелязала, втората част на нашия маршрут, е:

Stoking the Fire - 9b.

Разбира се всички бяха спрели да катерят и го гледаха, въпреки, че след като си остави пуловера на раницата на Крис и го питах "как е", ми отговори, че просто си пробва "Ей , така...., без сериозни намерения днес", тъй като бил уморен и условията не са подходящи.

Идват най-добрите катерачи от съседни страни, за да пробват миналогодичен проект  за 1-2 дни и си тръгват.

Нямаше нужда въобще да гледам как прави движенията на нашето 7б, защото Адам ропускаше по 2-3, нашите примки също не ги включваше.

Поворихме си с Домен, който ми поиска гидовника, като ми разказа, че пробва някакво 9а за Онсайт (не му помня името:-), като се оплака няколко пъти, че не е тренирал боулдъри от година и за това не може да мине пасажа, а за маршрута на Крис Шарма имали среща на 17ти, за да му го разкажел.:-) За трудните маршрути нямало начин да ги измислиш сам. Абе ......май младото поколение има наистина друг тип мислене. От други състезатели съм чувала други неща. Домен си поговори с мен, но след като разбра, че катерим  7б, се отказа и повече дори не ни поздравяваше. Нямаме общи теми, какво да се прави.

На Санта Линия има и още един сектор "Futbolin"  с по-леки маршрути по оранжева скала по плоча. Там изкатерих 6c+ OS,  но няколко от тях свършваха в разнегевно грездо на пчели.

Страхотен 7a+ също ОС, който имаше 4 коренно различни части със седяща почивка, на която може би се дължеше успехът ми. Друг онсайт в тази категория нямам. В България на Тетевен съм начаквала много лесен 7а/+, но последно движение беше невъзмжно дълго и не успях.

Тук всичко беше много приятно за Онсайт, за разлика от Cova Gran.

Като цяло нощите бяха доста страшни на това място, имаше всякакви животни, бродещи около палатката и при мисълта за разкопките и неандерталците по картинките навсякъде в пълен мрак, преживяването беше супер мистериозно. 

В планината е било светло, нито един ден нямаше никаква звездичка , нито луна и като се отдалечи човек на 2 метра от палатката без челник, беше абсурдно да види нещо.

Нямаше други катерачи, които да спят на паркинга , освен 1 нощ и бяха много недружелюбни.

В Барселона катеренето продължи в залата на Chris Sharma, която за нова зала беше по-пълна от българския Bonsist.

Е, това е Испания, много хора се катерят.

Следобедната закуска преди тренировката (силно казано ще тренираме след това пътуване)

залата на Крис Шарма - мнооого далеч от центъра на Барса

Я виж ти, Емилиян Колевски