Предисловие: Campus board-ът и подобни не е за мързеливци, а не, както се приказва, че не е за "начинаещи". Това важи тук повече, отколкото за всяко друга тренировка.
Разбира се, че трябва да си минал през поне 1 година катерене. Но: който съветва, че кампусът е за хора, които катерят над 7c, е човек, който явно не е тренирал, както трябва. Ок, или не е внимавал. Въобще не е въпрос на генетика и въобще не е въпрос на категория, ако правиш всичко правилно. Както можеш да висиш на лост, така можеш да висиш и на ръб - от 18 - 24 мм дълбок.
Виж, обаче за деца мисля, че не е! Помня катерачи, които са ме съветвали да престана, а тренират деца на кампусборда ... и те самите подскачат по 1-5 след тренировка за издръжливост. На такъв тип съветници пожелавам "Успехи!"
Много познати катерачи възприемат силата, която имам, като даденост.
НО, истината е друга. Тази сила (поне така изглежда) я изградих през последните 5 (в които 1 съм почивала от кампус) години, вслдтвие на постоянни тренировки и спазване на различни схеми.
Всъщност кратките почивни интервали оформят така тялото, че да изглежда силно:-) , но не е задължително, да е така. Това се постига в тренировки за силова издръжливост на много висока интензивност и голяма продължителност - хиперрофия.
За си спестя предварително негативни мисли, ще кажа, че резултатът от тази бройка, разбира се, не е това, за което е "измислен кампусборда", а именно дългите динамични движения.
Резултатът е не просто експлозивна сила (по-точно е "мощност"), здрави (не случайно казвам, "здрави") и силни пръсти.
Това винаги е предимството на тренировките за сила на малко по-ниска интензивност от максималната - предпазване и същевременно прираст на сила (координация междумускл. координация) с течение на времето. Въпреки, че съм голям фен на кампуса, всъщност катеря и тренирам съвсем различни неща в момента - 2017г.
От: През 2007 - 8 година започнах да се катеря, тежах 64кг/159см.
В момента (2017) тежа 51.2
Още в Нова Зеландия си бях фиксирала правоъгълен лост в двора, където висях всеки ден по възможно най-дълго време по препоръка на учителя ми тогава.
Тялото се адаптира към този тип натоварване различно.
Задължително е да разтоварваш с някакво катерене.
Понякога съм се чувствала като "роботче" - тогава спирам.
Теглото трябва да е възможно най-ниско. В момента правя нови упражнения по кампусборда, но с 51 кг -собствено тегло, вися с 35 кг в серии, вече успявам да правя дълги движения и също така правя везна.
Пробвала съм с години наред да направя 2ро дълго движение, но чак сега успявам - дали не е защото свалих 5 кг и методът на Ева Лопе?! Сигурно, но със сигурност има значение, изградената сила в торса.
Въпреки че съм голям фен на кампуса, всъщност катеря и тренирам съвсем различни неща.
Вече тренирам по съвсем различни схеми от преди години.
Всичко си записвам след тренировка от години. Следя и анализирам всяка своя стъпка. От 2013 г. правя това и с клиентите си, което ми е мноооого полезно.
От 2012 насам тренирам през ден, преди това , почти всеки ден (с изкл. на дните, в които имах изпити и защити в НСА). 2013 се контузих и се включиха и физическите тренировки.
Спазвам хранителни режими.
Работя в почивките от тренировките, като продължавам да се уча от клиентите си - които прохождат в катеренето и в тренировките.
Ако почивката ми е вкъщи, то чета анализи, научни изследвания, свързани с катерене и спорт и след това тествам каквото успея.
Оказва се, че няма момент, в който да не се занимавам с катерене.
Дори, когато сме на море (ако), се катерим.
И :
ВСИЧКО в катеренето е психика и дисциплина!
Кампусбоардът допълва психическата устойчивост, мобилизацията, вниманието, точността, темпото! Още мноооооого мога да пиша, но трябва да тръгвам към залата :-)
Разбира се, че трябва да си минал през поне 1 година катерене. Но: който съветва, че кампусът е за хора, които катерят над 7c, е човек, който явно не е тренирал, както трябва. Ок, или не е внимавал. Въобще не е въпрос на генетика и въобще не е въпрос на категория, ако правиш всичко правилно. Както можеш да висиш на лост, така можеш да висиш и на ръб - от 18 - 24 мм дълбок.
Виж, обаче за деца мисля, че не е! Помня катерачи, които са ме съветвали да престана, а тренират деца на кампусборда ... и те самите подскачат по 1-5 след тренировка за издръжливост. На такъв тип съветници пожелавам "Успехи!"
Много познати катерачи възприемат силата, която имам, като даденост.
НО, истината е друга. Тази сила (поне така изглежда) я изградих през последните 5 (в които 1 съм почивала от кампус) години, вслдтвие на постоянни тренировки и спазване на различни схеми.
Всъщност кратките почивни интервали оформят така тялото, че да изглежда силно:-) , но не е задължително, да е така. Това се постига в тренировки за силова издръжливост на много висока интензивност и голяма продължителност - хиперрофия.
За си спестя предварително негативни мисли, ще кажа, че резултатът от тази бройка, разбира се, не е това, за което е "измислен кампусборда", а именно дългите динамични движения.
Резултатът е не просто експлозивна сила (по-точно е "мощност"), здрави (не случайно казвам, "здрави") и силни пръсти.
Това винаги е предимството на тренировките за сила на малко по-ниска интензивност от максималната - предпазване и същевременно прираст на сила (координация междумускл. координация) с течение на времето. Въпреки, че съм голям фен на кампуса, всъщност катеря и тренирам съвсем различни неща в момента - 2017г.
От: През 2007 - 8 година започнах да се катеря, тежах 64кг/159см.
В момента (2017) тежа 51.2
В БГ в залата на НСА покрай Насо (Фараона, лека му пръст), започнах да вися и на прагчетата на кампусборда всеки ден.
Важно е да спомена какво катерех по това време - за бройка, метраж. С други думи,това е: много маршрути от категория. Една, донякъде смешна цел ми беше, да мина всикчи 6а-та на Лакатник. Скоро обаче минавах вече 6b OS, Вражите дупки", 6б+ на Карлуково, 6c+ - в Турция, Геуйк Байр (там е мека категоризацията обаче;-).
Правех безумно много траверси - всякакви типове - с тръскане 5 сек. на хватка, без участие на никкава длан и т.н.
През живота си не съм хващала хватка с цяла длан!
Правех безумно много траверси - всякакви типове - с тръскане 5 сек. на хватка, без участие на никкава длан и т.н.
През живота си не съм хващала хватка с цяла длан!
Насо по това време правеше само "издръжливост" (както той смяташе) (стълба) > на кампусборда. Насърчаваше ме да правя и аз като него. И въпреки че не можех, просто продължавах:
Понеделник: вися 4 х макс дълго, пробвам 1-1 1/2 с двете ръце
Вторник: вис задължително, пробвам отново
Сряда: вис, пробвам
Четвъртък: вис, пробвам:
Петък - почивка
Съб. и неделя - скали
Така с всяка следваща седмица с 1 прагче нагоре
Колкото повече пробвах , през толкова повече прагчета можех да движа.
Ако съм уморена: отново отивам и само вися - ВИСОВЕТЕ никога не са били вредни, но зависи дали ти издържа психиката на умората ;-)
Понеделник: вися 4 х макс дълго, пробвам 1-1 1/2 с двете ръце
Вторник: вис задължително, пробвам отново
Сряда: вис, пробвам
Четвъртък: вис, пробвам:
Петък - почивка
Съб. и неделя - скали
Така с всяка следваща седмица с 1 прагче нагоре
Колкото повече пробвах , през толкова повече прагчета можех да движа.
Ако съм уморена: отново отивам и само вися - ВИСОВЕТЕ никога не са били вредни, но зависи дали ти издържа психиката на умората ;-)
Катерех стотици лесни движения, тъй като стоях адски дълго време в залата. По това време не работех и единствената ми цел беше да карам колело, да катеря и да бягам, за да отслабна и да катеря още повече. Исках да катеря дълги трудни плочи. До скоро ходех и на плуване (голяма грешка). Ако някой катерач е напреднал, докато е плувал, то това е, не заради плуването, а заради нещо друго, което той не може сам да си обясни.
В началото въобще не можех да вися на кампуса и 10 сек.
А ръбчеатата в НСА са доста малки в сравнение с - Gravitybg.com - най-голямото е 28 мм (към 2017г.)
За съжаление тогава не си водих записки на тренировките, но помня, че скоро започнах да се опитвам да правя движение.
Не можех да правя 1-2.
Най-важното нещо в кампус борда при начинаещи в подобен род упражнения е да ги правиш РЕДОВНО.
При напреднали - най-важно е да знае КАК се прави кампус.
При напреднали - най-важно е да знае КАК се прави кампус.
Тялото се адаптира към този тип натоварване различно.
Задължително е да разтоварваш с някакво катерене.
Понякога съм се чувствала като "роботче" - тогава спирам.
Докато не започнах да слизам (което е много по-трудно), правех опити поне по 3 дни в семдицата. Като казвам опити, не означава, че минавам през дъската, пробвам и си заминавам. А колкото успея, го повтарям отново и същото с противоположната ръка.
НИТО ВЕДНЪЖ ДОСЕГА НЕ СЪМ СЕ КОНТУЗВАЛА ОТ КАМПУС БОРД.
Защо ли? Ами защото не съм имала силата да правя движения.Как да с еконтузиш на нещо, когато нямаш сила да го правиш. На кампус се контузват хора, които могат да правят кампус.
А контузиите стават предимно вследствие на изхлузвания . Сухожилията на хората не са достатъчно здрави все още. Винаги стриктно съм спазвала само отворен хват, пречупен само при статика и то много рядко. Пределно ясно ми беше, че много по-силна ще стана, ако развивам труден (който изгражда повече сила), а не лесен хват (слаб).
А контузиите стават предимно вследствие на изхлузвания . Сухожилията на хората не са достатъчно здрави все още. Винаги стриктно съм спазвала само отворен хват, пречупен само при статика и то много рядко. Пределно ясно ми беше, че много по-силна ще стана, ако развивам труден (който изгражда повече сила), а не лесен хват (слаб).
С напрежението се свиква ПОСТЕПЕННО.
Това го постигнаха и всички други хора, на които показах начина, по който аз самата го правех. Постепенната АДАПТАЦИЯ е ключът!
Това го постигнаха и всички други хора, на които показах начина, по който аз самата го правех. Постепенната АДАПТАЦИЯ е ключът!
Събуждах съм със сгънати пръсти
Правилата:
- Никога не се рискуват движения, защото е по-важно да си в контрол и да овладяваш движенията на тялото, отколкото да скачаш безцелно.
- Ако те заболи нещо, трябва да разбереш, какво те боли. НО не е обезателно да спираш. Все пак болката е реакция на тялото срещу стреса. А няма напредък без стрес. Така че, не всяка болка е знак за контузия. Просто я анализирайте!Ако не си сигурен какво те боли обаче може и да спреш
При 10 движения на стълба и връщане с двете ръце с 1 минута почивка, МНОГООО ЗАПОЧВА ДА БОЛИ. Това са предмишните, сгъвачите на пръстите, пък и на бицепсите от слизанията. Това е нормално!!!Но това е болката от натрупването на лактата
3-то важно нещо: никога не се разсейвам , когато съм на кампуса. Това е упражнение, което ИЗИСКВА и РАЗВИВА изключително силна концентрация. Докато правиш 80-то по ред движение едва ли ще ти бъде все едно, ако да не го уцелиш - точността на удара - зависи от теб. Така, че КОНЦЕНТРАЦИЯ!
Отклонение: Добре е да сте готови все пак, че може и да паднете. Пространството под вас е добре да е широко. В моя случай - не беше и това през 2013 г. се оказа с неприятни последици.
Точно когато пробвах да катеря за 1 път по програма и в последната седмица - правейки на по-малките ръбчета, една девойка, мина от лявата ми страна и влезе в съблекалнята, питайки ме нещо, докато бях на 4-5 на малките, а от дясно се появи дете и така полетях на ляво, за да не го ударя. Едва станах - разкъсани връзки на левия свод - падане на земята от метър в шпиц
1. Не говорете, ако можете с никого
3. Пространство под вас за евентуално ПРАВИЛНО приземяване на два крака, а не като мен- встрани. Ако има деца наоколо обаче (както в моя случай) ги помолете да внимават или просто изчакайте.
Доста неприятно решение е да построиш тренировъчен уред за едни от най-трудните видове упражнения на такова място - 1 м широчина и 2 назад дължина......Стената на съблекалнята е на 50см от малките прагчета - от дясно е краят на дюшека, който така или иначе не е подходящ също за падане, тъй като е височък до коляното
След няколко месеца, добавих и още упражнения. Така в рамките на 2-3 часа, се опитвах да правя 3-4 различни неща, подредени в серии.
Накрая на тренировката, вече с използване на крака - пробвах някои движения, които не можех преди това на стената. И: Напредъкът от се вижда явно веднага.
Така, правейки това няколко месеца в годината кампус, изграждаш НЕ ПРОСТО взривна сила, но и МНОГО ДРУГИ КАЧЕСТВА - ритъм, координация, точност, концентрация на удара и ума.....и др.
Ще си открия записките, за да ви нашиша конкретния резултат.
Разказах методите си на няколко човека по същото време, които също напреднаха доста бързо.
Приципно:
Приципно:
Пазете се от контузии.
Ако мислите, че ще катерите след контузия на 3тия месец. Това не е така.
Аз катерих на установка на 1 крак (което е много лошо, но тогава не мислех така, разбира се, разбрах го като се оправих).
Тренирах страшно много за горна част на тялото в зала Бонсист - Gravity. Оттогава коренно се промениха много неща. Но наистина, тренирах много. Сега си мисля, че тренирам, но докато е възпрян човек от такава мъчителна случайност, чувството за съхранение и ужасът от несъвършената подвижност, те стопява. И правиш всичко възможно.
Стигнала бях до 4 набирания с 30 кг в няколко серии.
Меките тъкани много трудно или никак не се оправят, за разлика от костите (аз лично нямах счупване за щастие).
Пръстите на ръцете трудно се контузват, ако изпълнявате точно и правилно всичко.
В края на същата година катерех вече 6c с водене, дори отидохме на трип в Испания.
Едва ли обаче щях да се възстановя така бързо, ако не беше Крис, който ми пускаше установки навсякъде на всичко всяка седмица и също ако не тренирах физически горната част на тялото си. Закачах си с негова помощ седалката на лоста вкъщи и също висях и се набирах в серии. Лицевите са незаменимо упражнение, ластик и също така малка стеничка с хватки, която за щастие скоро не ми трябваше, тъй като започнах да си вкарвам крака в еспадрилата - едва, но търпях:-)
Страхът след това много трудно преодолях. Какво ли не изчетох. Наистина "Контузиите се отразяват най-вече на главата", казва Ерик Хьорст.
Това 100% си беше страх от контузване (според от няколкото вида).
Това 100% си беше страх от контузване (според от няколкото вида).
2014 г. възобнових тренировките на кампус борд вече в Бонсист. В НСА от този случай вече не тренирам друго, освен издръжливост на въже. Започнах и работа в Боулдърленд, така че нямах време за 3 зали, а само за 2:-).
2014г. не бях още съвсем добре психически, но тренирах много. Започнах и да следвам в НСА магистратура - "Спорт за високи постижения"
2015 г. следвах различни тренировъчни програми и не съм правила кампус борд, освен през април, когато постигнах 192 движения за 1 път. През последните месеци правех силова издръжливост в зала, а навън ходех на боулдъри.
През 2016 г. - направих ~300 движения, катерих 8a (за 3-4 дни-20тина опита), останалите, които пробвах също вероятно щях да мина, ако бяхме останали повече от месец и времето го позволяваше в Родеяр. 3-4 броя със сигурност.
Този подем не е свързан само с кампуса, на който е посветена статията, а на всики заедно.
Силова издръжливост + кампус+физическа тренировка.
И разбира се, боулдъри.
И всичко това подредено в огромни, разстлани във времето програми.
Не преставам да катеря и да тренирам и не свалям от няколко години.
Не се питайте, дали смятам почивките за тези 300 движения. Естествено, че се почива! 300 движения са общия брой за 2 часа , сумирано от всички упражнения.
В момента (януари, 2017) кампусът ми е част от друга тренировка и спокойно в нея правя по 100тина - за 20мин, така че - когато е самостоятелна тренировка, са къ 300.
Този подем не е свързан само с кампуса, на който е посветена статията, а на всики заедно.
Силова издръжливост + кампус+физическа тренировка.
И разбира се, боулдъри.
И всичко това подредено в огромни, разстлани във времето програми.
Не преставам да катеря и да тренирам и не свалям от няколко години.
Не се питайте, дали смятам почивките за тези 300 движения. Естествено, че се почива! 300 движения са общия брой за 2 часа , сумирано от всички упражнения.
В момента (януари, 2017) кампусът ми е част от друга тренировка и спокойно в нея правя по 100тина - за 20мин, така че - когато е самостоятелна тренировка, са къ 300.
Теглото трябва да е възможно най-ниско. В момента правя нови упражнения по кампусборда, но с 51 кг -собствено тегло, вися с 35 кг в серии, вече успявам да правя дълги движения и също така правя везна.
Пробвала съм с години наред да направя 2ро дълго движение, но чак сега успявам - дали не е защото свалих 5 кг и методът на Ева Лопе?! Сигурно, но със сигурност има значение, изградената сила в торса.
Въпреки че съм голям фен на кампуса, всъщност катеря и тренирам съвсем различни неща.
Вече тренирам по съвсем различни схеми от преди години.
Всичко си записвам след тренировка от години. Следя и анализирам всяка своя стъпка. От 2013 г. правя това и с клиентите си, което ми е мноооого полезно.
Накратко и общо за катеренето и кога, какво можеш или не:
От 2012 насам тренирам през ден, преди това , почти всеки ден (с изкл. на дните, в които имах изпити и защити в НСА). 2013 се контузих и се включиха и физическите тренировки.
Спазвам хранителни режими.
Работя в почивките от тренировките, като продължавам да се уча от клиентите си - които прохождат в катеренето и в тренировките.
Ако почивката ми е вкъщи, то чета анализи, научни изследвания, свързани с катерене и спорт и след това тествам каквото успея.
Оказва се, че няма момент, в който да не се занимавам с катерене.
Дори, когато сме на море (ако), се катерим.
 |
| Снимка: Кристиан Чакъров |
 |
| Аз, снимка: Кристиан Чакъров |
И :
ВСИЧКО в катеренето е психика и дисциплина!
Кампусбоардът допълва психическата устойчивост, мобилизацията, вниманието, точността, темпото! Още мноооооого мога да пиша, но трябва да тръгвам към залата :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар