Всичко това обаче няма значение и то не защото изкатерих най-трудния до този момент маршрут за мен-7б/7б+, а защото всяка линия, която пробвах все повече ме завладяваше. НЕ знам какво имаше там. Не бяхме заобиколени от прекалено добри катерачи. Напротив, повечето хора, стояха максимум 1 седмица, Останахме 16 дни, катерихме през 2-3 дни, само вечер, след 16, тъй като беше изключително топло. Накрая и цял ден не ни беше достаъчен да отпочинем, при все че аз се закотвих за един маршрут, на който с всеки час измислях различна последователност на движенията и всеки път ми се струваше адски трудно за 7б. Когато останаха 3 следобеда, реших, че няма как да измисля по-лек вариант, трябва да го мина НЯКАК. Започнах опит след опит първоначално с половинчасови почивки, след това с един. Останах без кожа и трябваше отново да отпочина цял ден, което ме измъчваше страшно.
Последният ден (16ти), след няколко много тежки опита, го минах.
Бях изумена. Всеки маршрут, каквато и да е категория да е, беше КОНКРЕТЕН, помислен, усещаше се, че си по-слаб от него и че е катерен от много хиляди хора, което никак не го прави по-лесен. Движенията за мен, която съм 159см, бяха с изключително дълги присягания и високи стъпвания към горната част на бедрото с много диагонални или много дълги кръстоски и блокови издърпвания на съвсем малки стъпчици като грахови зърна или просто издутинки в скалата. Често се срещат много дълбоки остри джобове или дупчици за по 1 пръст, в които трудно влизат пръсти с големи първи фаланги (като моите).
С една дума казано, Сируанското катерене е сериозно. Маршрутите (линиите, не наковаването) са направени с много труд и са майсторски измислени, с много ясна идея, до която обаче трудно стигаш, ако нямаше ниво.
Нужна е изключителна увереност и много упорство, за да катериш. По каквото и да тръгнеш, веднага попадаш сякаш в клопка и вярваш:"Да, това трябва е 6а, спокойно". Докато не свикнеш и не разбереш разликата с мисленето на маршрути по други места, където маршрутите са "изсмукани между пръстите" и понякога наистина не си струва да се докосва дори.
Какво им е на наковаването? Линиите, по които се движиш са строго определени. Не се колебаеш кое какво е, как се товари, какво е имал предвид тук "ковачът"? Е, да, много трудно се катери с такива разстояния. Не падаш просто, ако паднеш, значи си сгрешил движение или не си издържал. Поддържа се много високо ниво на напрежението през цялото време и така е с всеки маршрут.
По мои лични наблюдения, без да отчитам причините и това, че за мен са дълги движенията и включванията, разликата в категоризацията в сиуранските и българските маршрути е цяла категория. Абсолютно всички маршрути, които някога съм пробвала и катерила, са с цяла единица по-високо категоризирани от тамошните.
Този път адаптацията ми със сигурност ще е дълга, странно място, жестоко катерене.
Много уморена, след неуспешен опит. Най-трудното нещо, с което съм се сблъсквала - 12 метра боулдър в таван почти. Започва с 2 експлозивни дълги движения за странични хватки, малка почивка и движение дълго по отворен ръб и отново вертикални движения - стягане и експлозивна сила и стискане.
Маргес
Еспадрилите трябваше задължително да са за плочи :-)
Как стигнахме: 2 дни
1. Самолет София- Барселона
2. 1 нощ в Барселона, хостел "Hola"
3. Влакче Renfe ot Barcelona - Reus
4. Стоп до Сиурана
В Корнудея, селцето под Сиурана има всеки ден автобуси оттам до Реус, но ние на отиване не знаехме з атях, а само за Маргалефските от миналата година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар