Преди да пиша за температурата, нямам търпение да споделя много интересен факт, с който се бях сблъскала преди доста години, когато дори го пробвахме с едни хора в тестови тренировки за издръжливост в различни варианти.
Английският изследовател, Люк Робъртс (Luke Roberts), прави тест на този метод с 2 групи, които ползват 2 различни начина на тръскане на ръцете, по едни и същи маршрути на много ниска интензвност (няма да обяснявам подробно за самия метод, който иска, нека да го прочете, ще постна линк).
Единият вариант е да се тръска като отпуска ръката, както всички знаем и сме свикнали, а другият - да тръскаме над нивото на сърцето. Самата аз, без да искам започнах да правя това в псоелдните години, както и много други хора, които катерят нещо, което ги "изпомпва" много. Така и ние направихме тест в една от големите ни фази по силова издръжливост миналата година, когато катерихме, издути до безобразие по определни правила за време и интензивност.
Тогава забелязахме, че смъкването на ръката до долу за тръскане, не просто е по-трудоемко, защото е по-голяма амплитудата и едва издържаш, а и защото не се възстановява за толкова движения, колкото ако тръскаш с високопоставена ръка. Много ясно се забелязва, когато катериш седмици един и същи маршрути, защото на абсолютно едно и също място си се изморил и от теб се изисква на откриеш ПОЗИЦИИ, ДИШАНЕ и др. подробности, за да си завършиш този път сериите.
Това е т.нар. буферната поносимост към лактата!
Какво предизвиква изпомпването на предмишниците ни?
директен превод: "G - tox" метод
Акумулирането на лактат и ограниченото кръвоподаване.
Лактатът е субпродукт на гликогена от анаеробния метаболизъм. Това е енергията, която се произвежда вследствие на по-високи от 50% от МС контракции на мускула. Още по-зле става, когато контракции по-ниски от 20 % от МС започнат да възпрепятстват капилярния поток и тогава кръвният поток от 50% се блокира изцяло.
Така, като резултат, лактатът се използва, докато кръвният поток се възстанови по време на ниска интензивост или пълна почивка.
Когато започнем да тръскаме, често първоначалното усещане е на повишено изпомпване. Това става, тъй като кръвният поток се завръща в мускула, както и венозното завръщане на остарялата кръв от мускула е по-бавно. Това "задръстване" завърта импомпването и всъщност ЗАБАВЯ възстановяването. А много от нас, включително и аз :-) продължаваме да тръскаме ръцете си, увиснали надолу към земята. Защо?!
Преди време, тренирайки с приятел, го опитах, защо тръска само нагоре. Той ми отговори, че бил толкова уморен, че имал чувството, че ако си свали повече ръката, няма да успее да я вдигне отново. Толкова вярно се оказва това негово усещане и след време - мое - и вероятно на много други.
Според автора, техниката "G - tox" гравитацията предизвиква връщане на венозната кръв обратно към сърцето. По този начин помага на кръвта да излиза по-бързо от ръката, като практически ускорява премахването на млечната киселина и би трябвало да възстановява по-бързо силата ни. Истината е , че всъщност артериалната кръв не е повлияна толкова от граитацията, колкото венозната. Следователно ...!!! Забележете как изпомпването изчезва, когато си подвигнете ръката.
След като имаме тези заключения, защо пък да не тръскаме ръцете си само нагоре по време на цялата си почивка, се чуди авторът;-), вместо да ползваме техники, които не е ясно дали ни помагат въобще?!
НО: Щом подвигната ръка изисква някаква мускулна контракция в горната част на ръката, рамото и гръдния кош, тези мускули ще достигнат умора и може да забавят напредъка, ако я задържаме много продължително време.
Така, се установява, че най-добрият начин за възстановяване, е редуването на двете позиции на всеки 5 - 10 сек.
За да съберете още повече знания пишете www.maniacclimbing.com.
Източник:
Thanks to:
Английският изследовател, Люк Робъртс (Luke Roberts), прави тест на този метод с 2 групи, които ползват 2 различни начина на тръскане на ръцете, по едни и същи маршрути на много ниска интензвност (няма да обяснявам подробно за самия метод, който иска, нека да го прочете, ще постна линк).
Единият вариант е да се тръска като отпуска ръката, както всички знаем и сме свикнали, а другият - да тръскаме над нивото на сърцето. Самата аз, без да искам започнах да правя това в псоелдните години, както и много други хора, които катерят нещо, което ги "изпомпва" много. Така и ние направихме тест в една от големите ни фази по силова издръжливост миналата година, когато катерихме, издути до безобразие по определни правила за време и интензивност.
Тогава забелязахме, че смъкването на ръката до долу за тръскане, не просто е по-трудоемко, защото е по-голяма амплитудата и едва издържаш, а и защото не се възстановява за толкова движения, колкото ако тръскаш с високопоставена ръка. Много ясно се забелязва, когато катериш седмици един и същи маршрути, защото на абсолютно едно и също място си се изморил и от теб се изисква на откриеш ПОЗИЦИИ, ДИШАНЕ и др. подробности, за да си завършиш този път сериите.
Това е т.нар. буферната поносимост към лактата!
Какво предизвиква изпомпването на предмишниците ни?
директен превод: "G - tox" метод
Акумулирането на лактат и ограниченото кръвоподаване.
Лактатът е субпродукт на гликогена от анаеробния метаболизъм. Това е енергията, която се произвежда вследствие на по-високи от 50% от МС контракции на мускула. Още по-зле става, когато контракции по-ниски от 20 % от МС започнат да възпрепятстват капилярния поток и тогава кръвният поток от 50% се блокира изцяло.
Така, като резултат, лактатът се използва, докато кръвният поток се възстанови по време на ниска интензивост или пълна почивка.
Когато започнем да тръскаме, често първоначалното усещане е на повишено изпомпване. Това става, тъй като кръвният поток се завръща в мускула, както и венозното завръщане на остарялата кръв от мускула е по-бавно. Това "задръстване" завърта импомпването и всъщност ЗАБАВЯ възстановяването. А много от нас, включително и аз :-) продължаваме да тръскаме ръцете си, увиснали надолу към земята. Защо?!
Преди време, тренирайки с приятел, го опитах, защо тръска само нагоре. Той ми отговори, че бил толкова уморен, че имал чувството, че ако си свали повече ръката, няма да успее да я вдигне отново. Толкова вярно се оказва това негово усещане и след време - мое - и вероятно на много други.
Според автора, техниката "G - tox" гравитацията предизвиква връщане на венозната кръв обратно към сърцето. По този начин помага на кръвта да излиза по-бързо от ръката, като практически ускорява премахването на млечната киселина и би трябвало да възстановява по-бързо силата ни. Истината е , че всъщност артериалната кръв не е повлияна толкова от граитацията, колкото венозната. Следователно ...!!! Забележете как изпомпването изчезва, когато си подвигнете ръката.
След като имаме тези заключения, защо пък да не тръскаме ръцете си само нагоре по време на цялата си почивка, се чуди авторът;-), вместо да ползваме техники, които не е ясно дали ни помагат въобще?!
НО: Щом подвигната ръка изисква някаква мускулна контракция в горната част на ръката, рамото и гръдния кош, тези мускули ще достигнат умора и може да забавят напредъка, ако я задържаме много продължително време.
Така, се установява, че най-добрият начин за възстановяване, е редуването на двете позиции на всеки 5 - 10 сек.
За да съберете още повече знания пишете www.maniacclimbing.com.
Източник:
Thanks to:
Няма коментари:
Публикуване на коментар