Подредих тренировъчната си година по начин, който смятах, че е най-добрият, след анализи, уточнявания, хиляди търсения на варианти , наблюдения , статистика и прочие и НАЙ_ВАЖНОТО - следвах се, тренирах през ден, освен в седмицата, в която наистина трябваше да се подготвя за дипломирането и какво да видя...:
В края на годината, дори се ентусиазирах отново да бягам -заради този специален Родеар....и резултатите бяха на лице. Ха, значи теорията се прилага. Който каквото иска да ми обяснява, но теорията, последователността, мисълта над нещата, които прави човек и хората наоколо, всичко се подлага на разкостващ анализ, който пък се подлага винаги на краен скептицизъм, за да се провери достоверната вероятност.:-)
Резултатът е около 35 изкатерени машрута в пика на формата ми
(3 седмици при катерене 2 :1 - невероятно тежко), от които около 3-4 8а, 2-3 (не минах обаче, но правих метраж поне;-)8а+, множество по-ниски, едно 7c+, 7а до 6а. Записани са, знае се къде!
Но , ако ме пита някой , дали съм "накатерена"- АБСУРД. Точно обратното се получи! Още повече ми се прикатери! "Кастор" е виновен и въобще 8а-тата, които МОЖАХ да катеря. Докоснах се до нещо, което ми беше непознато досега: ТРУДНОСТТА на 8а, а и което беше възможно и то за няколко дни. Това усещане ме остави почти без думи, не знам как да се чувствам, сигурно това е нещо, като удовлетворението. Искам да хвана облаците. Да напиша 20 книги, да покажа на още 100 човека да се катерят, да се похваля на мама и тати, да изкача няколко пъти любим връх. Същото усещане човек има, докато е влюбен до уши. Това е като щастието, Душата иска да го разпространи и предаде, не може да държи опита в себе си, има нужда да го подаде.
Заключението: Просто трябва човек да се старае, да се опитва, да не се отказва, да се "напряга" още, и още, и още.
Първо правило на Сани за целите:
1.Избираш си мечта. Какво трябва да направиш, за да я примамиш? Реалистична ли е, тоест би ли могла да бъде постигната в този живот? Ако да, то правиш веднага план.
2. Никога не отлагай планирането. Щом планът е налице, на половина си постигнал.
3. Внимателно изпълни плана. Променяй, ако трябва, но не се разсейвай никога. Въпреки всичко, прави стъпка по стъпка към края.
4. Не рискувай много. Напр. не се контузвай, ако искаш да вдигнеш нивото скоро. Колкото в по-добра форма е човек, толкова повече рискове поема. И трябва!
5. Не се вслушвай, не се подвеждай, само повърхностно анализирай необходимото и го ползвай. Осланай се само на науката и знанието, на доказаните истини.
6. Най-опасно е накрая, точно на прага на постигането. Внимавай, не се поддавай на емоции. Ако зависиш от други хора, внимавай 10 пъти повече.Не се радвай на нищо, преди да се е случило,защото може и да не се случи.
7. Не се пренапрягай!
8. Запиши си успеха някъде. Ако не успееш, го приеми и се подготви за нов план.
9. Разбери, че човек губи понякога и по-леко ще постигаш. Тоест не се страхувай от неуспех. Няма такъв вариант! Това трябва да е мотото ти! Ако не успееш, значи ще си двойно подготвен за следващи цели.
10. Не се радвай прекалено на успеха. Той не е константа. По-скоро го отбележи и започни ново начинание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар