Черната скала (6b, снимка: Насо, 2011) |
6 трениране + скално катерене имам следните наблюдения:
Видовете преминаващи катерачи на въже в България и извън нея:
Жените в катеренето
Българските катерачки се броим на пръсти, а какво да говорим за ниво.
"Цепката" - Алпийска поляна (6a, снимка: Насо, 2011) |
- По нашите земи, повечето дами започват да се катерят с цел алпинйско катерене. Те често продължават в 'алпийските' среди и по никакъв начин не се докосват до спортните. Смятат спортната среда за "грешна", преминават или не преминават, много мотивирани, смели жени, които рядко напредват, за съжаление. Ако спортуват, то е по абсолютно хаотичен начин, следвайки мечтата си да изкатерят висока и опасна биг уол линия и да направят рекорд. Това не се случва поради много обстоятелства, които биха се случили, ако самите те ги потърсят. Имат допълнително хоби*.
- Дами, които катерят и преминават поради странични причини (приятна компания от протиопложния пол), те рядко полагат усилия, често посещават тренировки и правят впечатление на трениращи, но всъщност не следват система, не разнообразяват фазите и периодите, а просто катерят често, за да намерят пътя си;
- Дами, които често пъти катерят с много добрите си половинки - те никога не напускат тези половинки, те напредват бързо, преминават или не преминават лесно, в зависимост от това в какви взаимоотношения са с половинката си. Половинката преминава до такъв тип жена, защото много му помага ;-). Дамите в такива катерачни свръзки често променят отношението съм катеренето спрямо началното. Превръщат се в "робини на връзката". В България дамите в такива свръзки не прогресират, а само техните половинки. Те престават да тренират и държат на това, че не бива да се тренира. Те са красиви! Когато влязат в залата или на скала, всички разбират! Не знам дали биха водили битка с маршрут, защото винаги са в сянката на елитния си партньор! Те катерят плахо до него! А би било доста мотивиращо!
- Състезателки - едни от най-мотивираните катерачки в България са състезателките - за съжаление, те също не тренират, но пък имат изключително силна воля и ако поискат биха повишили нивото си бързо и правилно.
- Състезателки - юноши - скоростно-силови качества не се тренират в една тренировка заедно с тактика и техника при водене!!! Това води до пълна липса на ефект и демотивация, и то неправилно подадена. Защо, какъв е смисълът? Та това е най-опасното качество за един състезател, подадено то страна на треньора! Да демотивираш талантлив състезател не е въобще ЕФЕКТИВЕН метод за изява особено при жена!
- Скални катерачки извън родината и дамската половина в България е много различна от тази в други държави. Характерна особеност на повечето е, че те не тренират или не знаят как да го правят, което води често до регрес. Обикновено имат и второ хоби (напр. ски)*. Спортът често пъти е "между другото".
Словения, Испания, Франция
- 8b/+ за жена над 24 г. е категория, която отдавна е СРЕДНО НИВО. За мъжете - средната категория **, която катери един "avarage" катерач в Западна Европа също е 8b/+. Никъде не съществува разделение между състезатели и скални катерачи и огромни разлики между половете. При боулдър и катерачи на въже, разбира се, съществува. Това са 2 различни спорта.
- Дамите се катерят на максимума си, както и мъжете. Тренират доста повече от мъжете понякога, поради функционалните, психически особености на женския организъм.
- Понякога тренират заедно или не, но се опитват да го правят целенасочено. Те имат едни и същи 'дамски' катерачни казуси. Те не са тези, които имат мъжете. Ако бяха същите - по състезанията щяха да бъдат включени в общо класиране.
- Възрастта има значение - при жените повече, отколкото при мъжете особено в някои периоди. Те винаги трябва да тренират с подходящи методи , съответни на възрастта и отново да изкатерят високи категории и да имат ниво. Ако желанието им е просто да поддържат ниво, отново важат принципите за методиката.
- ЕДИН МАРШРУТ НЕ ПРАВИ НИВО! Ако бъде изкатерен един маршрут на едно място, то поне трябва да се пробват поне още 2 в същата категория, за да се прецени нивото. Ако и те са изкатерени - тогава може да се говори за ниво.
- В дамското катерене в България често срещам принципа, базиран на понятието 'АДАПТАЦИЯ' към маршрут. Адаптацията е физиологическият процес, който се постига чрез поредица от тренировъчни методи постигнати, в цикли и конкретни фази, по каквито катери целият свят.
- Повечето катерачи задължително катерят извън страната, в която тренират (ходят на т.нар. "катерачни трипове", независимо с какви финанси разполагат. Олег (8c+) и Лена от Украйна, с които се сприятелихме в Испания миналата година, ходят 2 пъти годишно в Испания да се катерят с по 5 Евро на ден за храна (но с наета кола, палатка и 2 седмици катерене) - силно се надявам през лятото да посети България, за да пробва "Напред и нагоре" и други наши мании.
Маршрутите на спортните обекти в България:
След това есе, бих искала все пак да поясня, че всичко това е пожелателно и наистина е плод на наблюдения.
Според мен:
1. Нивото в състезателното катерене зависи от треньорския състав. В скалното катерене - също, но по избор.
2. Нивото на скалното катерене зависи от МАРШРУТИТЕ, а те от КОВАЧИТЕ.
3. България се нуждае от пренаковаване на стари маршрути.
4. Българското катерене се нуждае от нови маршрути.
5. Българските категории на маршрутите в повечето случаи не отговарят на световните в никакъв смисъл :-( (Причините са разнообразни).
6. Българското катерене се нуждае от спортни маршрути, на които няма необходимост от удължаване на примки (пояснявам, че нямам и никога не съм имала нищо против 3 - 4 метрови разстояния над 3та примка), нужда от заобикаляне (поради опасност, а не по избор на катерача), опасност от падане на земята от 3-та примка и ред други технолически детайли.
7. Когато един маршрут се екипира, то той трябва да бъде изкатерен от повече от 5 катерача с различна подготовка. Най-точна оценка дават хората, чиито максимум (редпойт) е именно тази (спорната) категория.
8. Времената преди 10 години са минало, дори преди 5. Катеренето и катерачите и в спортното, и в алпийското катерене, са на космическо 'разстояние' оттогава. Вече има много опит, много знание, много практика, 'рекордите' са нещо всекидневно.
Ако искаме да бъдем част от света на катеренето, не е добре да имаме маршрути с трудност на 8а, а да са категоризирани като 7b и обратното.
Familia Manson (снимка: Крис или непознатият) - накован специално за дъждовни дни в Родеяр - страхотен тренировъчен ~15 - 20 м, таван |
на скали
Не съм привърженик на масовостта, а на точността и обективността. Затова мисля, че:
Колкото по-малко хора изкатерят и категоризират един маршрут, толкова по-грешна е категорията му. Ако тези хора изкатерят същия маршрут по едно и също време и са с една и съща поготовка - категорията ще бъде отново погрешна. Ако тази практика продължи с години, това се превръща в стил.
Ако човек, който катери 6а, сподели, че някой друг маршрут 6а е много труден за него и не може да го премине от 20 опита, е добре да се заинтересуваме дали го казва, защото е изкатерил други 10-20 6а-та иа същия обект или защото не е в настроение. Ако причината е първата - не е добре да смятаме, че СЕ ОПРАВДАВА, ОГЪВА, МЪРМОРИ и т.н, а че маршрутът просто не е 6а.
КРАЙ: КАТЕРЕТЕ НА МАКС! ТРЕНИРАЙТЕ ПРАВИЛНО!
*Разпространено е да се смята, че разнообразието от спортове води до усъвършенстване.
**Средна = преминаване в рамките на 10-20 опита.
***Пояснявам, че преминаване на маршрут в стил в ОНСАЙТ означава от първи опит без никаква информация. А ОНСАЙТ катерачи, както подзаглавието на сочи не описва катерачи, които минават от 1ви опит , а ВИД катерачи (виж подзаглавиието): това е форма в бг. ез. , която означава:" Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Вид, който съдържа определени белези и обединява група". (цит. тълковен речник на бг. език).Това не е научна статия.
За да съберете още повече знания и за да ги видите как реално можете да ги ползвате, ето тук: www.maniacclimbing.com.
Няма коментари:
Публикуване на коментар